Големият удар! Търсите ли го и какво ни пречи да се получи?

[Marin]

Психиката братле,само психиката ни пречи,лесно мога да увелича 10-15 долара по 10-15, но хилядарката да я направя 10-15 хиляди не мога по никой начин,нито пък дори стотачката да я направя 1000-1500.

Да ти кажа честно аз пък си мисля, че нещата са комплексни.
Смятам че и брокерът леко помага в тази насока.
Не говоря за конкретен брокер, а за всички. Почнеш ли да печелиш
по много и търгуваш ли с огромни рискове веднага ти пращат един шиш.

[saxsten]

Винаги пречи липсата на търпение .... Виждаш "връх" "дъно" .... е са му е времето ... пускаш голЕма поръчка и като видиш голЕмата печалба на 30-50-100 пипса прибираш голЕмите пари.... Пазара продължава в същата посока 200-500-700 и повече пипса, а ти викаш другиЮ път ша стискам

Винаги съм се чудил на тоя феномен
То не е само за големите пари ами си е и за всичките пари-поръчки
Защо когато пазаря тръгне срещу тебе не затваряш ами се натискаш и чакаш белким ти върне паричките
и обратно когато пазаря тръгне с тебе що затваряш бързо ами не си изчакаш голямата печалба
Вервайте ми поне 99,99 % от тредърите сме така

[Marin]

Винаги съм се чудил на тоя феномен
То не е само за големите пари ами си е и за всичките пари-поръчки
Защо когато пазаря тръгне срещу тебе не затваряш ами се натискаш и чакаш белким ти върне паричките
и обратно когато пазаря тръгне с тебе що затваряш бързо ами не си изчакаш голямата печалба
Вервайте ми поне 99,99 % от тредърите сме така

Аз съм имал няколко случая, в които съм на 20-30 пипса печалба и не я прибирам. Следва връщане и ударен нулев стоп.
Пропусната печалба. Реших вече да не си го причинявам и даде ли над 10 пипа вече се подготвям за затваряне.

[kypa]

Като изпаднем в кризисна ситуация (примерно пазаря като тръгне срещу нас след като сме се нагрухтели с непоносим за акаунда обем) организъма и мозъка се стресират и паникьосват. А първи приоритет на стресирания мозък е запазване на статуквото и избягване на всякакъв вид промени без оглед на бъдещи възможни изходи от ситуацията. Проблема е психопатологичен, решението е да имаме стратегия още от преди нагрухтяването и да вземаме решенията според нея.

[borkooo_pz]

Този проблем си го реших така : пускам поръчка ,затварям платформата .Следя цената от другата платформа ,знам от кое ниво е ,и къде ми е лимита .Приблизително знам и печалбата ,но като не я виждам не се изкушавам да затворя ,или да сложа прибързано + стоп .Ако тръгне и наближи лимита ,или го свалям ,или изчаквам и там слагам стопа .

[kypa]

То и аз от различни платформи следя котировките и отварям позиции. Ама таз със позициите не я затварям, даже съм нагласил 1-клик трайдинг да работи да стават по-бърже сделките. Това дето горе долу решава проблема поне за момента е правило ако не съм сигурен къде да преместя стопа да не го местя.

[pifa4o]

Винаги съм се чудил на тоя феномен
То не е само за големите пари ами си е и за всичките пари-поръчки
Защо когато пазаря тръгне срещу тебе не затваряш ами се натискаш и чакаш белким ти върне паричките
и обратно когато пазаря тръгне с тебе що затваряш бързо ами не си изчакаш голямата печалба
Вервайте ми поне 99,99 % от тредърите сме така

Психология това е От познаването и еднипечелят едни губят А те действията ни сиостават едни и същи

[s0ulfly]

Спомням си като почнах бях гол пищов с 200 лева капитал. Влизах с фул акаунт няколко пъти докато пазара не ме тресна и брокера ми затвори позицията автоматично когато останах с 83 лв (още я помня тая цифра). Прежалих парите и започнах да влизам отново с колкото мога, докато ги бутнах и станаха пак 200. После започнах внимателно да вкарвам по 50-60 лв и да търся 10-15 лв. печалба всеки ден, като затварям на 2-3 лева, демек един вид скалпиране. Казах си 20 дни по 10 лв. са си 200 лева. После ще влизам със 100 и ще гоня по 20 на ден, схващате идеята. Да, ама не. Паднах под 100, после пак ги направих 200. После пак паднах под 100 и ги направих 200. Ядосах се и изтеглих 100 лева. Тия 100 ги направих 200 и пак изтеглих 100. Фалирането стана след изкарани 7 пъти по 100 лева в рамките на около половин година и после загубих всичките 100. Да, ама лакомията е голяма и си вкарах 500. С времето си направих стратегия, с която изкарвам достатъчно, за да живея добре + работата, която работя и пак се усещам, че при по-големи печалби ме удря някаква психическа нагласа за лакомия, но се научих да я контролирам доста добре.

[borkooo_pz]

Спомням си като почнах бях гол пищов с 200 лева капитал. Влизах с фул акаунт няколко пъти докато пазара не ме тресна и брокера ми затвори позицията автоматично когато останах с 83 лв (още я помня тая цифра). Прежалих парите и започнах да влизам отново с колкото мога, докато ги бутнах и станаха пак 200. После започнах внимателно да вкарвам по 50-60 лв и да търся 10-15 лв. печалба всеки ден, като затварям на 2-3 лева, демек един вид скалпиране. Казах си 20 дни по 10 лв. са си 200 лева. После ще влизам със 100 и ще гоня по 20 на ден, схващате идеята. Да, ама не. Паднах под 100, после пак ги направих 200. После пак паднах под 100 и ги направих 200. Ядосах се и изтеглих 100 лева. Тия 100 ги направих 200 и пак изтеглих 100. Фалирането стана след изкарани 7 пъти по 100 лева в рамките на около половин година и после загубих всичките 100. Да, ама лакомията е голяма и си вкарах 500. С времето си направих стратегия, с която изкарвам достатъчно, за да живея добре + работата, която работя и пак се усещам, че при по-големи печалби ме удря някаква психическа нагласа за лакомия, но се научих да я контролирам доста добре.

Все едно аз съм го писала това
С тази разлика ,че при второто захранване на сметката ,не теглих.Моите бяха останали точно 79 $ .Но затварях на по2, 5,10 $
И сега след толкова години стратегията ми е почти като твоята .Стремя се към определена сума дневно ,но имам и една ,кръстила съм си я пирамида : пускам с добавки ,предимно на п/ й ,за повече пипсове .

[kypa]

Язе един як тренд на евродоляра хванах с един от първите Бонбонукси, от 10 лефа станаха няколко хиляди. Бая си повярвах тогаз, после чак не можех да си обясня как следващите 50 пъти все Бачо Кольо идеше. В един момент стигнах дъното де, от там до сега вече не е чак толкоз зле работата.