Е пък аз ще спра да се смея, когато ми обясниш кой е този момент, но ако е пост фактум , по-добре остъй. В това, че ти е печеливша сделката за мен няма нищо рационално, както и в загубата. Сега в този момент си в неизвестност, след час ще си в известност за събитията които са се случели преди час (ако гледаме часовите кендъли). Рационалност в минало време бол. В бъдеще време предположенията, как могат да бъдат рационални, като са плод на някаква догадка → избор от неизвестни → ирационален генезис на решението (говорим и за субективизъм).
Съвпадението на едно ирационално действие с бъдещата му действителност правили го рационално действие, защото видиш ли то съвпаднало? Да ли казваш? Само, че има подробност – пространствено-времевия континиум и правилото за комплектнотo предвижване в него. Когато сме спечелили/загубили (т.е намирайки се вече в бъдещия период, за взето в миналото решение) сравняваме настоящето с миналото – така се получава и салдото счетоводно, което е единственото физическо мерило затова как се местим по цената, а когато сме в настоящето и гледаме в бъдещето , как си правим сметките? Можеш ли да си изчислиш бъдещото салдо (и от там да разберем правилно или неправилно се предвижваме) и каква практическа полза има от изчислението на БЪДЕЩО САЛДО - мисля, че за работи в бъдеще време да си говорим е мъглява работа, чак имагинерна – нещо смешно да има до тук?
Извод: в опитите за предвижване в пространствено-времевия континиум - прогнозирайки, се изправяме пред нелеката задача да местим всяка физическа частица с нас (в това число и салдото като основен компонент на играта), наред със въображението си. А когато „главата“ ти, за дълъг период остане някъде другаде , далеч от тялото ти, следствие на въпросното преместваме, тогава говорим за явлението лудост. (щото може и така да се получи тялото ти да остане в настоящето, докато ти се рееш из бъдещето!!!!)
Знам как разсъждаваш – разсъждаваш, като и аз разсъждавам. Взимам минали събития и очаквам те да се повторят, понеже те са се повтаряли и преди и в следствие на това са давали някакви резултати. Но това че те са се повтаряли не означава, че те ще се повторят, т.е. в избора има отново неизвестни. Как се прави рационален избор от неизвестни? ОПИТВАЙКИ, е рационалният подход, когато си говорим за неизвестни, а „Аз мисля“ е ирационален подход. За да опитваш трябва да работиш главно с ресурса си, размера на загубата е компонент, който аз мога да предвидя със сигурност – размера на загубата, но не самата загуба дали ще се случи .......както и да е ...
Разбира се рационалното действие ОПИТВАНЕТО е базиран на ирационалното ПРЕДПОЛОЖЕНИЕТО, което отново ме навежда на мисълта за ирационалното ми поведение, ако възприемем връзката между двете действия, като 1х0=0, а не 1+0=1 (от гледна точка на сигурността) , но съм една идея напред в опита ми на разграничаване на бъдещето от настоящето.
-------------
Защо трябва да се използват повече думи? Ами, за да не спираме пред клишето, възприемайки го за решение.
Той бил 120 кила щото баща му бил 120 кила (не говоря за мускулна маса) .... ами било генетично .... ами как нямало да бъде генетично, като и той като баща си набива джумерките и мазните баници. Дори след като се ожени, пак ще надава ( дори след брака още повече се наддава) щото и в новия си семейство е принесъл менюто си – навиците си. Я виж някой веганка да беше взела и да му пълнеше тенджерите само със зарзават, да видим тогава генетиката къде ще я търсим. Винаги като гледам това момиченце Никол (от телевизията) се чудя нямали кой да го рани сутрин, щото леко мършавичко ми се струва – иначе си е симпатяга, дори май е и математичка.