То ако само това, че се изучава в университета е критерии дали е наука, доста ще се разшири обхвата на понятието.
В университетите се изучават много неща, които не са наука - например графичен дизайн, мениджмънт, маркетинг и т.н.
Не според мен, а според по-умни от мен смятат така. Основно защото самите хора дето се имат за психолози им е трудно да формулират предмета на това с което се занимават. По принцип наука за нещо е стройна система от знания изградена от понятия, твърдения, хипотези и доказателства които са общовалидни и имат количествено измерение и всичко може да бъде доказано с математически или експериментални методи.
Ако трябва да конкретизирам - широкото понятие за наука включва и така наречените обществени науки - политика, психология, право и какво ли още не - в общи линии всичко ивън природните науки. Та всичките тези обществени науки не са базирани на реални природни дадености, които да се изследват, а са дейности при които субекта(този, който ги практикува) сам създава условията и взаимодействията които се опитва да докаже, т.е. това са професии изискващи знания, умения и опит и в повечето случаи са полезни, или поне необходими, но със сигурност не са науки в тесния смисъл на думата.
В общия случай както инженерите в техническата сфера не се занимават със сложни неща, но те не са наука, така и тези хора занимаващи се с обществени дейности могат да минат за социални инженери.
Въобще науката се занимава с общовалидни и масови природни явления, докато психологията се занимава с индивидите и няма общовалидни постановки.