Психология и поведение при търгуване

[Marin]

Не знам дали е вярно или не, но в повечето случаи когато съм наистина убедена че ще спечеля- аз просто печеля...
А когато имам съмнения в някаква сделка. И постоянно я гледам точно тогава ми взима стоп.
Но пък от друга страна като се замисля това е Форекс няма как да не дадем стопове.

Нещата са малко особени. Слагайки стопове ние привличаме така да се развият събитията, че да ни ги ударят. Трябва да вярваме в успеха и то на две нива - съзнателно и подсъзнателно. Няма ли го този синхрон работата е обречена. Доста неща прочетох и има какво да се научи и поука да си извади човек. И много са прави колко е важно човек да е Уверен в себе си. Мога да дам пример с едно свое хоби да свалям филми от интернет от торент сайтове. Винаги чета коментарите и не малко пъти има оплаквания за субтитрите. Разминавали се, не тръгвали, били на маймуница и кво ли не. Обаче аз понеже никога не съм имал подобен проблем и гледам с веселяшка насмешка на подобни оплаквания досега не съм имал проблем със субтитрите. Както казах по-горе имам силната убеденост на съзнателно и подсъзнателно нива, че всичко около филма ще е наред. Това мисля да го постигна и при форекса. Не е лесно и бързо най-вече заради подсъзнанието, на което е нужно време за да се препрограмира да бъде изцяло позитивно. Защото дори съзнателно да си мислим бодряшки колко сме успешни във форекса, то ако подсъзнанието е на другия полюс....става сложно.

[Marin]

Оффф Минков, нищо не разбираш пък ти....
Вкарваш значи 15 долара... не слагаш стопове/ за да не привлечеш пазара към стопа ти/... и мислиш позитивно.
Така се става милионер...

Сложна е материята наистина. Не си мисли, че аз съм на ти с тези неща. Но са интересни и си струва човек да поработи в тази насока. Не апелирам за неслагане на стопове. Но аз като сложа стоп още в началото без да искам почвам да се притеснявам, че ще го ударят. Както вчера след новините евродолар тръгна нагоре, но аз не се освободих от страха, че ще има шиш колкото да ме нулира. И точно така стана. Но не е само при мене. Дянков колко пъти му удря стопа до пипс и после обръща в неговата посока. Или за малко му разминава лимита. Ако не си ме разбрала ще ти дам следния пример. Преди години по-често ходех на футболни мачове и по навик си носех голям чадър. Дори да е слънчево. Изобщо не мислех за дъжд и не помня да е валяло. Веднъж тръгнах без чадър и като се притесних .....като че ли привлякох порой върху главата си.

[presptc]

Психологически готови сме да търгуваме с валути тогава, когато ни се изясни, че около 95% от колегите ни губят. Има и други начини да си загуби човек парите, но форекс търговията успешно ни заблуждава, че нещо все пак зависи от нас след като можем да изберем момента кога да влезем в сделка и да сложим стоп и лимит. Реално няма никакво значение какво правим - рано или късно губим не само пари, но и време, а живота е твърде кратък.

[GeorgiRR]

Трейдера трябва да е хладнокръвен..........да влиза трезво в позиция, да не се подвежда по илюзорни очаквания, да не храни празни надежди в някакви "лесни пари"..........да не се колебае, а веднага да излиза от позиция ако ситуацията се развива не по неговите очаквания.......
трейдера приема загубата като част от работата........без нея не може.........проблема е тя да се минимизира.......(демек навреме да излизаш от губеща позиция).......
много "играчи" първо виждат "спечелените пари", и почват да ги разпределят, кое за какво.....това не са трейдери и сигур никога няма да станат................

[Fafa]

До тези изводи и ние сме достигнали ама ..

Въпросът е дали ги изпълняваме всеки път

[GeorgiRR]

Според мен трейдинга си е и до психологическа натура, темперамент.......както от всеки не може да стане цигулар, художник, артист, .......така е и с борсовата търговия..........малко е само желанието да се печелят лесни пари..........требе си и малко усет..................

[ontar]

1.Какво и до колко Ви променя навиците при търгуване ?
2.Как Ви влиаят страничните фактори от околната среда ?
3.Рационални ли са Ви решенията ?
4."Емоциите" пречат ли ? Ако да, трябва ли да ги премахнем ?

За да се формират определени навици е нужно да измине доста време, а при мене това все още не е факт. Всъщност аз дори нямам идея колко време трябва да мине, но поне съм сигурен, че става дума за години. При това за да се създаде определен навик е нужно през дългия период ( за който вече стана дума, че е години) да се повтарят почти едни и същи действия по време на търгуването. На този етап при мене това го няма, защото аз все още се лутам и често сменям стратегиите, времето и дори финансовите инструменти, които търгувам. Иначе всичко ми влияе по един или друг начин, но това е нормално по простата причина, че живеем в крайно напрегнат свят и динамични времена. Мога да си призная чистосърдечно, че всеки път, когато сядам пред графиките и отварям сделка правя всичко все едно ми е за последен път. Идеята е, че всеки момент може да забранят форекса, да го спрат или да стане форсмажор, който да ме извади принудително от участието ми на валутния пазар. Дали са ми рационални решенията е трудно да се отговори еднозначно, защото това е доста относително. Имам предвид, че когато отварям сделка съм сигурен, че действам рационално, но след като мине известно време и ситуацията се промени тази разционалност може вече да не е изобщо актуална. Например излизат лоши икономически данни за Сащ и валутната двойка евро/долар тръгва надолу, което прави решението да я купувам (често го правя) много правилно. До тук добре, но излиза шеф от Федералния резерв и казва нещо в стил "каквото и да стане ние сме твърдо решени да продължим да вдигаме лихвата и то агресивно". Излишно е да казвам какво ще се случи с евро/долар след подобно изказване и риторичен въпрос е дали моето решение да купувам е рационално при новите условия на пазара. Противно на всички схващания по въпроса аз категорично смятам, че емоциите не пречат, защото те са само отговор на вече проиграната ситуация. Има си разни роботи и автоматизирани системи, където емоциите са премахнати или правилното да се каже е, че там те отсъстват изобщо. При жив организъм обаче емоциите ги има и са си много полезни и в трейдинга и извън него.

[Zagorka]

Днес четох, че колкото по-хазартен е един тип, толкова по-зле се справя с трейдинга, защото поема по-висок и необоснован риск. По-бизнес ориентираните хора, така да ги наречем скъперници, които пестят, следят разходите си, се справяли по-добре. Явно съм от втория тип
Звучи логично. Заключваш едни пари за неопределен срок от време, иска се търпение. То не е присъщо за хазартните люде.

[ontar]

Днес четох, че колкото по-хазартен е един тип, толкова по-зле се справя с трейдинга, защото поема по-висок и необоснован риск. По-бизнес ориентираните хора, така да ги наречем скъперници, които пестят, следят разходите си, се справяли по-добре. Явно съм от втория тип
Звучи логично. Заключваш едни пари за неопределен срок от време, иска се търпение. То не е присъщо за хазартните люде.

А как се разбира, че даден човек минава за така наречения хазартен тип? За себе си например мога да кажа, че би трябвало да не съм хазартен тип човек, защото никога не съм играл каквито и да е хазартни игри. Когато нашумяха казината имах приятели, които се отбиваха чат-пат в такива зали и са ме канили поне да видя какво представлява, но аз дори не проявих любопитство. Сега валутната търговия в никакъв случай не ми е хрумвало да я броя за хазарт, макар че съм чел подобни писания по темата. Няма как обаче да не си призная, че погледнато от страни моят начин на търгуване би минал за много рискован т.е. направо хазартен. Без да се оправдавам пак ще кажа, че основната причина е малките суми, с които търгувам. В смисъл, че когато отворя най-малкия възможен обем в голяма част от случаите хващам добро движение, но каква полза като печалбата е много малка. Точно тука играе психологията, която ме подтиква следващия път да рискувам по-голяма сума и за съжаление често това се оказва фатално за моята сметка. Ето сега ще пусна графика ( пет минутна ) на валутната двойка евро/долар, където добре се вижда къде е сутрешното дъно преди силния ръст от 50-60 пипа. Ако ми беше с няколко долара по-голяма сметката щях да го хвана това хубаво движение нагоре, но преди това ме удари марджинкол точно до пип - 1.05547. Както вече казах психологията е много коварна в такива моменти, защото каквото и да се случи човек все се ядосва и се обвинява, че е допуснал груба грешка. Така че съм съгласен напълно с хората, които твърдят, че форекса се нуждае от доста пари и с малки сметки е почти невъзможно да се печели редовно и стабилно. Имал съм и печалби, но обикновено те са много по-малки от загубите и това винаги действа доста подтискащо на психиката. Всеки път когато сядам пред графиките търся реванш така да се каже, но добре съзнавам, че това не е работеща стратегия.

Ето и сутрешната графика на евро/долар, която като я гледам ме подтиска, защото виждам колко чудесна печалба можех да направя вместо да се нулирам.

[treyyy]

Всеки път когато сядам пред графиките търся реванш така да се каже, но добре съзнавам, че това не е работеща стратегия.

Аз затова съм си изготвил списък с НЕ (какво не трябва да правя). Една от точките е да не търся реванш, защото резултатът от реванша в повечето случаи е още по-голям шамар от пазара.