Говорим за неща които не съществуват и трябва да се изразяват посредством осезаемите. Един се балансира с ответната страна като почне да ревнува, друг пък като се усмихват, трети като получи нещо материално, четвърти когато размени мисли които го вълнуват, пети като се пробва при друг/а измервайки какво губи/печели. Мозъка трябва да създава стойност. Затова явно колежката казва, че главата трябва да е като „електрона везна“.
Егоиста си върви по неговата посока, а алтруиста по петите на ответната страна.
Стимула за егоиста в любовта е усещането за евентуалната загуба на човека, докато при алтруиста е стимула за раздаването, обаче със съпроводената досада – говоря за щастието като двупосочен процес, следствие от любовта.
.... реших да се включа набързо с мнението си, щото гледам нещата, малко по-горе, са станали научно фантастични.
Хубав ден!