Първоначално написано от
albagpipe
"Камъкът, хвърлен в блатото, предизвиква кръгово вълнение — вълните
се разбягват все по-нашироко по неговата повърхност, увличайки в своето
движение на различни разстояния, с различни последствия и водната лилия,
и тръстиката, и хартиената ладийка, и лодката на рибаря. Предмети, които
преди са стояли сами, всеки поотделно, потънали в своя собствен покой, в
собствения си сън, изведнъж са като че ли извикани към живота, заставени са
да отговорят на удара с удар, да влязат в допир помежду си. Други невидими
движения пробягват към дълбините във всички посоки, докато камъкът
стремглаво потъва, като разклаща водорасли, като подплашва риби, като
причинява все нови и нови молекулни трептения. Когато накрая достигне
дъното, разбърква тинята, разбутва предметите, лежащи забравени там; едни
от тях той изравя, а други засипва с пясък на мястото на първите. За най-
кратък миг безброй събития или микросъбития следват едно след друго.
Дори да има човек време и желание, той едва ли би могъл да ги отбележи
всичките, без да пропусне някое от тях.
Не по-различно стоят нещата с думата, случайно запокитена сред
човешкото съзнание. И тя произвежда вълни на ширина и в глъбина,
предизвиква безкрайна поредица от верижни реакции, повлича при падането
си най-различни неща: звуци и образи, асоциации и спомени, смислови
сепвания и просъници. Това движение е свързано и с човешкия опит, и с
неговото утаяване в спомена, свързано е с фантазията и с подсъзнанието, а
при това е усложнено от факта, че самият човешки разум не остава бездеен
при възникването на представите и непрекъснато се намесва, за да приеме
или отхвърли, за да свърже или отблъсне, да доизгради или раз руши."
откъс от
Граматика на фантазията (Увод в изкуството да измисляме истории)
Автор: Джани Родари
Влизам
Регистрация
Тема: 
Намери всички мнения
Подписвам
