Това "съчувствие" за някого когото дори може би не си виждал на живо, да не говорим да познаваш или да си му бил близък, по-щастлив ли те прави ?
Увеличава ли ти работоспособността ? Увеличава ли ти броят приятно прекарани моменти ?
Ако гледаш това сутрин на закуска повече ли ще те вдъхнови и предразположи към един успешен, изпълнен с хубави емоции ден или ако просто се насладиш на целувка от любимата жена, слънчевите лъчи и свежият въздух ?
Ето това е за замисляне

Нещо което би те дърпало назад, не е добро и не те затваря в черупка когато си достатъчно наясно какво ти причинява,а ти можеш да го елиминираш като фактор и го елиминираш или намалиш до много ниска степен.
Кое ти харесва повече, да видиш пламъка и жаждата за нови неща в дете или умореният, отчаян израз и липса на каквато и да е воля за промяна на един умиращ ?
На 22-3 години в университета вече виждах сломени от живота хора, в самото начало на жизненият си цикъл, дори още не постигнали самостоятелност. И сега да придавам съпричастност за един ритал топка от как се помни ?!