Демографски процеси по света и у нас! Част 4

[ndimitrov73]

Ами може би това спокойствие и начин на живот никога няма да се върнат , цивилизацията се развива , хората започват да водят все по-забързан начин на живот, технологиите се развиват, стреса е голям , а с това и демографската криза. Даже не е криза ами направо колапс. По статистика през 1989 г . сме били 9 милиона души нашата държава, а днес сме около 5 или 6 милиона максимум. Една огромна част от младите хора са в чужбина, където учат или работят, а от останалите българи сигурно 2 милиона са пенсионери или в предпенсионна възраст. Доста и по-малко деца се раждат вече отколкото преди. И сега вече с корона вируса , доста смъртни случаи поради него. Отделно колко много запустели села има , че дори и обезнаслени . В рамките на 30 години около 500 села са изчезнали буквално. В тези села вече живеят само диви животни вече.
И ако погледнем и етническия фактор, тук има и роми и турци и някои други нации смес, сигурно сме под 3,5 милиона души.
Или най-общо казано причините за демографския ни колапс , може да се съберат в две точки : Социално икономическия фактор и културно -цивилизационния.
На всички ни е пределно ясно , че когато едно традиционно общество се модернизира , броят на деца в нормалното семейство намалява. А днес в ерата на пост -модерността даже и въобще доста семейства не искат да имат деца. Даже и на по-късен етап. Оправданието е работа, динамика, бизнес , време и още куп причини, но основното е че не им се поема ангажимент.
Та от всичко това следва и демографската ни криза. Не са една и две причините.

С две думи за всичко е виновен Борисов сега това е модерно. И за световната демографска криза и за пандемията и за каквото се сетиш. Да вземе да го свалят най-накрая да си отдъхне света от него и да тръгнат нещата както трябва. Гръм да го убие проклетника. Колко беди е сътворил.

[batDancho]

Значи по бай Тошово време бях студент, женен, жената също студентка и имахме и дете. Жената вземаше през цялото време майчински по 220 лева. И бе освободена на 50% от лекциите. Яз в първи курс започнах със 55 лева стипендия и в последния стигнах 110. Бях подписал договор с предприятие и от предприятието ми е плащаха. Общежитието, една боксониера, 5 лева на месец наем, като в него си влизаше и парното, и ел. енергия и водата. Купон за студентския стол първо бе 30 стотинки, след това поскъпна на 50 стотинки, порция първо, второ и трето. Е, понякога ти хареса второто и вземеш две порции и си ядеш само второто. За студентска сватба държавата поемаше 30% от разходите, в ресторант, всичко на ниво. Кат започнахме работа купих апартамент като ползвах и кредит. За второ дете държавата ти опрощава 3000 лева от кредита, за трето 4000 лева, и така на татък.
Покрай студентските общежития имаше градинки, паркове и бе нормално майки и татковци с количките и си четат лекциите.
И всяка събота и неделя, лифта и горе на Щастливеца. Една компания от няколко семейства.
Играехме чист бридж, по цели нощи!
Пиехме калвадокс/ябълкова ракия/, 2.50 бутилката, немско джин с тоник, 3,50 бутилката, столична, 4.50 бутилката или съни бийч, 3.60 бутилката.
Пушехме цигари, 60 стотинки кутията.
Слушахме музика, АВВА, Пърпъл, Роулингстоун, и се правехме на хипита.

И аз бях студент по това време, може би малко по-късно. Като кандидатствах и видях резултатите от класирането, в най добрите
специалности повечето бройки бяха заети по чл. 16 буква а - синове и дъщери на активни борци. После се разбра каква е далаверата -
дядовците си осиновявали внуците, за да станат синове на активни борци и да се ползват с привилегиите. Не достигнах до общежитие
пак поради същата причина - че на тях им се даваха общежитията с предимство. Другите с предимство бяха тези от РабФака - партийни
членове, които имаха партийно поръчение да вземат висше образование. Тях можеше да ги познаеш по надменното държание, парадирането
с връзки и най-вече с това, че получаваха едни по-особени стипендии, които им позволяваха да бъдат денонощно пияни.
Аз за да се доближа до техния стандарт, две съботи и недели в месеца бях на робското пазарче в Русе, до гарата. Добре, че по него време
се строяха новите квартали, та работа имаше много. Колко мозайка съм изшлайфал, само аз си знам.
Там видях как колеги, от които нищо не става и гърмят по изпитите като бушони, започват да се занимават с комсомолска работа и не след
дълго стават фактори, от които зависи моето положение в института. Тогава без малко да приключа със следването, защото на един
такъв фактор на едно комсомолско събрание станах и тръгнах към него с явното намерение да му нанеса няколко "физически обиди".
Всичко това е така, което го описваш, но това не е заслуга на партията с главно П, а всички тези благини са смъкнати от гърба на твоите,
моите родители и другите, които бухаха с мотиките и чуковете. Тук и не само тук много хора въздишат по "онова време, в което всичко се е
построило под ръководството на партията" - според мен тези постижение станаха ВЪПРЕКИ ръководството на партията.
После, като започнах работа, се сблъсках с другите неграмотници, облечени във власт - прехвалените партийни кадри. Един от ръководите
лите на автостопанството беше толкова прост човек, че не можеше да каже автомобил, а го изговаряше автоНобил, обаче като потомък
на активни борци с дебели връзки всички му стояхме мирно.
Не знам за тебе, но аз нямам добри спомени от онова време и не искам то да се връща. Много мога да пиша за празните магазини, за
чакането със десетилетия, за да си купиш автомобил и прочее. Сега как да обясня на съвременния младеж фразата от онова време
' в магазина са пуснали еди какво си" - сега в магазините има всичко, а не като тогава, като докарат нещо в магазина, всички да
зарязват работата си и да тичат да си купят, докато не е свършило. Другото безумие от онова време - спомняш ли си, че един
боклучия вземаше по-голяма заплата от един лекар ? Това ако го кажеш на някой роден след 1990 ще те помисли за луд, но при
соца си беше така, даже вицове има за това.

[GeorgiRR]

Като кандидатствах и видях резултатите от класирането, в най добрите
специалности повечето бройки бяха заети по чл. 16 буква а - синове и дъщери на активни борци. После се разбра каква е далаверата -
дядовците си осиновявали внуците, за да станат синове на активни борци и да се ползват с привилегиите. Не достигнах до общежитие
пак поради същата причина - че на тях им се даваха общежитията с предимство. Другите с предимство бяха тези от РабФака - партийни
членове, които имаха партийно поръчение да вземат висше образование. Тях можеше да ги познаеш по надменното държание, парадирането
с връзки и най-вече с това, че получаваха едни по-особени стипендии, които им позволяваха да бъдат денонощно пияни.
Аз за да се доближа до техния стандарт, две съботи и недели в месеца бях на робското пазарче в Русе, до гарата. Добре, че по него време
се строяха новите квартали, та работа имаше много. Колко мозайка съм изшлайфал, само аз си знам.

По чл.16 буква а при нас немаше щот яз в миньорския, там немаше такива мераклии. Инак имаше "стипендианти на общинския комитет на партията", т.е. бачкал некъде у мината станал член на партията и партията го праща да следва, като през цялото време му върви заплатата и трудовия стаж.
И в София имаше пиаца на които се наемаха бачкатори по разни обекти. Отиваш, идва некой дет отлива плоча на вилата си в Симеоново. Пазариш се, за бетонови работи най сладко, надница 30 кинта вървеше. Вечерта в Хемус на терасата. Правили сме организация и цялото лято, ваканцията, вместо да се прибираме по провинцията една бригада по ремонт на покриви. Общежитието си го ползвам нонстоп, бачкаме си нонстоп, секи петък плащане.
Кат са дипломирах и почнах бач не съм имал проблеми с началства и партийни величия. Само еднъж, бех вече началник цех и ма викат при директора. Там и партийния секретар. "В твоя цех що не са провежда партийна учебна година!!". Яз "Ко, ко!!" и мигам на парцали. Че яз не съм партиен член, кво ма интересува. Да си се събират партийните членове, нема да им преча. "Ти ша ги организираш. Не видиш ли че те за нищо не стават. Ща изберем и за партиен член!" Да ама докъто са организират нещата дойде 10ти ноември.Показах им среден пръст.
Колкот за чакането за автомобил, направо си бе далавера. Имаше играчи дет на всеки две години си прави нова вноска за кола. Трудното е докъто вземе първата. След това на всеки две години получава покана за нова. Старата, кола тъкмо разработена я продава на двойна цена на свободния пазар и си купува нова. И винаги е с нова кола. Ти сега можеш ли да си позволиш на всеки две години да си сменяш колата с чисто нова.
Винаги е имало играчи, и при соца и сега. Винаги е имало мрънкачи, и преди и сега.

[GeorgiRR]

Ами може би това спокойствие и начин на живот никога няма да се върнат , цивилизацията се развива , хората започват да водят все по-забързан начин на живот, технологиите се развиват, стреса е голям , а с това и демографската криза. Даже не е криза ами направо колапс. По статистика през 1989 г . сме били 9 милиона души нашата държава, а днес сме около 5 или 6 милиона максимум. Една огромна част от младите хора са в чужбина, където учат или работят, а от останалите българи сигурно 2 милиона са пенсионери или в предпенсионна възраст. Доста и по-малко деца се раждат вече отколкото преди. И сега вече с корона вируса , доста смъртни случаи поради него. Отделно колко много запустели села има , че дори и обезнаслени . В рамките на 30 години около 500 села са изчезнали буквално. В тези села вече живеят само диви животни вече.
И ако погледнем и етническия фактор, тук има и роми и турци и някои други нации смес, сигурно сме под 3,5 милиона души.
Или най-общо казано причините за демографския ни колапс , може да се съберат в две точки : Социално икономическия фактор и културно -цивилизационния.
На всички ни е пределно ясно , че когато едно традиционно общество се модернизира , броят на деца в нормалното семейство намалява. А днес в ерата на пост -модерността даже и въобще доста семейства не искат да имат деца. Даже и на по-късен етап. Оправданието е работа, динамика, бизнес , време и още куп причини, но основното е че не им се поема ангажимент.
Та от всичко това следва и демографската ни криза. Не са една и две причините.

Тези процеси са в цял свят. 80те години на миналия век големите градове по света бяха по 5 - 8 млн. Сега мегапилисите вече са по 30 млн. и продължават да растят. Селата се обезлюдяват щот в земеделието навлязоха технологии, мощна техника, високопроизводителна. Трябват ти няколко човека които да работят с нея, можеш и от града да ги караш, все пак всяка вечер си си в къщи, да си сложиш един душ, да си починеш. Селата ще изчезнат тотално освен ако нямат дадености за вилна зона. Всеки предпочита анонимността на големия град, където се поздравяваме вежливо и лицемерно по улиците и офисите, демонстрираме фалшив статус. Комуникираме си по интернет скрити зад някакъв измислен аватар.
Отглеждането на деца вече отива на заден план. Някога те са били гаранция че на стари години някой да се грижи за тебе и за имотите които е натрупала фамилията. Сега тази опция отпада. Дори създаването на семейство става нежелана отговорност. Утоляваме си страстите с помощта на "модерните технологии" на интернета, заведения и курорти които предлагат всякакви удоволствия, наркотици.
Това са процеси в модерния свят, в така наречените развити държави. Деградация на ценностната система, джендърски движения които се опитват да наложат нов дневен ред на обществото.
Рано или късно тази Вавилонска кула ще се срине. Не знам как и по какъв начин но ще се срине.