Ами те разбраха, че са длъжни да осигуряват горе-долу приличен живот и за работниците си, за да не се случи и с тях същото... Защото гладният човек е отчаян човек. И пролетариите имаха пред очите си пример... Между другото, сега лека-полека навсякъде започват да се прокарват закони в интерес на работодателите