Първоначално написано от
ontar
Точно в тази насока се обучавам - да знам, че загуби винаги ще има, но важното е да са контролирани и да не надхвърлят печалбите. Това поне ми се втълпи в мозъка от многото обучения, през които преминах и мисля, че е много ценно. Разбира се най-трудно е човек да свикне чисто в психологически план, че има загуби в този бизнес и трябва да ги приеме с положително чувство. Аз например забелязах, че има дни, в които много ми върви в търговията и на практика всяка сделка ми носи печалба. Става дума, че това го наблюдавам специално за мене и не знам как е при другите трейдъри. Почти задължително следва ден, през който всичко ми е наопаки и мога да загубя спечеленото дотогава наведнъж. Точно тук правя голямата промяна като се опитвам постепенно да изчистя тази грешка т.е. когато още при първата си сделка усетя, че просто не ми е ден спирам или минавам на демо. Вече ми става навик сутрин рано първите ми сделки да с най-малкия обем за опипване на пазара и ако тръгнат на зле веднага спирам. В началито не беше никак лесно, защото аз по принцип съм амбициозен и при загуби се хвърлях непримиримо да се боря с финансовия пазар. Обаче видях, че това не работи за мене и тази битка с пазара винаги е с предопределен победител и това не съм аз. Интересното е, че си спомних за една любопитна подробност от моя живот, която ми беше проблем, който го реших много елегантно и нестандартно с времето. Преди години до блока имаше къща с двор (сега вече е съборена и заменена с малък блок) и там живееше един огромен кучак. Всеки ден като преминавах покрай оградата по няколко пъти ме лаеше неистово и напъваше мрежата на оградата едва ли не да я събори. Аз му се сопвах, виках му, лаех срещу него, замахвах с камъни, но това не помагаше и дори имаше обратен ефект и кучето направо побесняваше. Бях сигурен, че ако ме побара извън оградата ще ме изяде за отрицателно време. Изобщо си беше ужасен кошмар да се мине покрай тая тъпа ограда, но аз не съм човек, който би заобикалял заради едно злобно куче. А то като че ли винаги ме чакаше за да ме залае и вероятно е имало значение, че в къщи гледахме не една а две котки и миризмата им я нося със себе си колкото и да се парфюмирам. По едно време дори замислях планове да си купя ловджийска пушка (законно) и да го гръмна от балкона. Такъв човек съм - имам ли проблем обмислям всички варианти и търся кардинално решение. В крайна сметка се справих постепенно с времето като престанах да му реагирам на тъпото куче и минавах покрай него с пълно безразличие, вървейки много бавно, усмихнат и с високо вдигната глава, за да му покажа кой е тука главатаря. Кучето не само, че престана да ме лае злобно, но дори идваше до оградата и издаваше жални звуци като, че ли искаше да го погледна и погаля. (което се случи на един по-късен етап). Историята е много поучителна и ми дава надежда, че като не обръщам никакво внимание на загубите във форекса те ще се "сприятелят" с мене и ще ми носят само ползи. Нали?
Влизам
Регистрация
Тема: 
Намери всички мнения
Подписвам
