Дали трябва или не трябва да се добавя къмто губеща позиция до голяма степен зависи от това какво разбираме под 'позиция' и кога я определяме като губеща.
За някои трейдърски подходи 'позиция' означава една сделка за вход и една за затваряне, като една или повече от сделките се извършва на база т. нар. стоп ордер (предварителна поръчка за покупка на цена по-висока или на продажба на цена по-ниска от текущата). За други трейдърски подходи 'позиция' може да включва няколко сделки за влизане и няколко за затваряне, повечето или всички от които разчитат на т. нар. лимит ордери (предварителна поръчка за покупка на по-ниска или на продажба на по-висока цена от текущата). В първия случай позицията обикновено се счита за губеща ако пазарът тръгне срещу нея в рамките на кратък период от време след отварянето. Във втория движение срещу позицията след първия или някой от първите входове води пряко до следващ вход и увеличаване обема на позицията. Във втория случай позицията обикновено се счита за губеща на база прекалено дълъг период от време, през който пазарът не е достигнал и изпълнил всички поръчки за затваряне.
Поради естеството на капитала на технологичният трейдър на дребно - много малък като сума, с висок ливърич, първият подход обикновено е предпочитане. Вследствие на което съществува и принципът да не се добавя къмто губеща позиция - понеже ако се опитваме да хванем конкретно движение, но не успеем, а вместо това започнем да добавяме къмто вече губещата позиция тя се разсрочва изключително много във времето, което за нас няма как да бъде ползотворно.
При по-институционални и/или маркет-мейкърски характеристики на капитала - голям, търгуван с изключително малък или никакъв ливърич, множество сделки за влизане и период от време между тях, през който позицията носи отрицателен финансов резултат са общо взето задължителни.