Влизам в Офис1, на Солунска и Борис.
- Какво обичате?
- Връщам 2 билета за несъстоялия се концерт на Манфред Ман в Пловдив, на сайта на Евентим пише, че откъдето сме ги купили, оттам да си вземем обратно парите.
- Не можем да ви върнем парите, нямаме толкова в касата.
- Нямате 200 лв. в касата?
- Еми, тя касата за билетите е различна от касата на магазина и нямаме в нея толкова пари.
- Добре, не ви искам пари, заменете ми ги за билети за концерта на Роджър Уотърс.
- Не можем да ви ги заменим, нямаме право да заменяме билети...
...През това време минава някакъв отговорник, мениджър или управител, явно някакво началство, привлечено от раздумката ни с касиерката. Застава на нейното място и с него провеждам абсолютно същия разговор. Едно към едно.
- Добре, настоявам аз, ако си купя билети за Уотърс, вече ще имате пари в касата за билети, нали?
- Да. Купете си.
Добре, обаче аз нямам налични 200 лева, имам 100.
Купувам си един билет за Уотърс. Подавам парите.
- Ето, вече имате 100 лева в касата, върнете ми 100 лева за единия билет за Манфред Ман.
Човекът ми подава обратно стотачката и взема билета.
Повтаряме процедурата и с втория билет.
Двата билета за Уотърс са у мен, Стотачката също си е в джоба ми.
- Е, можете ли да ми обясните, защо беше цялото това упражнение? Защо трябваше реално да си разменяме една банкнота, когато можеше да извършим действието на ум? Във втори клас се учи.
Човекът насреща мълчи. Няма обяснение, явно.
Това се случва в центъра на европейската ни столица.
Сещам се преди години, за един негър в Намибия, край пътя продаваше разни неща. Нямаше три компютъра и два касови апарата, пишеше с клечка върху кожата на ръката си и доста по-бързо се оправяше със сметките и превалутираше свободно от франкове, марки, долари.