Влизам
Регистрация
Тема: 
Намери всички мнения
ПодписвамПо-скоро тук се касае не само за едно понятие, а за понятие съдържащо онтологичен принцип от съществено методологическо значение. Ако Кантовата Метафизика на нравите почива върху фактa, че човекът е по начина на биването-самоцел (Zwecksein), то тогава тя е не просто само етика и обосноваване на моралната философия, а представлява „онтология на човешката екзистенция.“ В тази перспектива разбирането за човека като цел сама по себе си представлява една историческа антиципация на феноменологичната концепция за само-отнесеността на практическата интенционалност, макар и антиципация, която според екзистенциалната критика не напуска ни най-малко границите на традиционната онтология на субстанциите и предметната наличност.Първоначално написано от Novak
ИЗВИНИ МЕ ЗА ПРОСТОВАТИЯ ЕЗИК.....ТОЛКОВА МОГА...
пп Очевидно вниманието на такава интерпретация не насочено към нормативното и оценъчното съдържание на концепцията за морална личност.
онова феномено.......не е кот си мислиш
«Без працы не бенды кололацы»
)
