Не знам дали е нарочно.

Надявам се да не е! Иначе благодаря за добрите думи и подкрепата!
Нека анализираме фактите - регистрирам се през април месец и пиша коментари по 10 реда. Правя около 80 долара бонус. Съвсем скромно.
През май месец няколко потребители ми обясняват, че не трябва да пиша толкова дълги постове - никой нямал време да чете това, а и така ще изостана с бонуса.
Взима ме под крилото си един от "ударниците", който прави по 800 долара месечен бонус. На лични ми обяснява как да бъда по-бърз и успешен в писането.
Открехва ме на разни трикове. Оказвам се добър ученик и натрупвам добър бонус!
Очертава се да имам към 600 долара за май месец. Обаче идва решение за поставяне на лимит и повече от половината ми отрязват.
Няколко души, с които съм намерил общ лаф и отлично се разбираме веднага напускат форума възмутени. Аз оставам, но следват нулиране след фалиране.
Но не се предавам. Сблъсквам се дори с един потребител с неясен пол, който ме напада брутално с жестоки обиди и заплахи за физическа саморазправа без да съм го предизвикал.
Той напуска форума, но доста хора застават на негова страна. Необяснимо за мен, но в България трябва да съм свикнал, че всеки предпочита да бъде от страната на силния, а не на
този който е прав. Неслучайно няма съдебна система. Законът на Линч се вихри с пълна сила. Този, който ме учеше как да изкарвам по повече бонус ми става първи враг и ме заплашва на лични, а
за пред хората ме игнорира. И аз му "бия шута". Следва една мъчителна верификация! Изваждам си перфектни документи, за които плащам пари за преводи и легализации, но от отдела за верификации
ме мотаят две седмици. Накрая вдигам скандал и искам връзка с шефа на фирмата и всичко се урежда ча секунди. Сега със състезанието нещата вървят по същия сценарий.
Ще излезе, че мрънкам и се оплаквам, но нека някой се опита да влезе под кожата ми и да му се случат същите неща? Дали ще му е приятно?
Може би наистина съм голям кърък или Съдбата ме е забравила. Факт е, че преди години живеех доста по-леко и нямам обяснение защо така ми се забатачиха нещата.
Нито съм убил, нито откраднал. Каквото имах все го раздавах с добро сърце, но явно е прав този, който казва, че няма Господ, а на Земята властва самият Дявол.
Е, това би обяснило всичко - няма как да стана любимец на Сатаната, освен да се забавлява как ме изтезава.


