Чел съм едно проучване, според което степенна на интелигентност е в пряка зависимост с чувството за удоволетворенност от живота или просто казано - чувството за щастие.
Та, нерадостнаият извод е, че колкото е по-интелигентен човек, толкова по-нещастен се чувства.

Това се отнася и за терзанията на младежа и мотивите му за емиграция в посочената по-горе статия.
А най-печалното е, че емиграцията в случай нищо няма да му даде, защото където и да иде, ще има от какво да възмущава, защото интелигентния му буден ум ще намира нови е непознати причини за това.

Изводът е, че ако интелигентния човек навреме се усети - по-добре е да си се бори за място под слънцето там, където съдбата му е определила да живее - в Родината си!

Това го казвам изхождайки преди всичко от собствения си опит, а не поради претенциите ми за висока интелигентност
