Великите Българи

[masta]

"от всички свои пътища премазани
нов път си направи и сам тръгни...."

Дамян Дамянов

на днешния 13.01.1935 г. в гр. Сливен е роден един от най-големите ни съвременни поети..........
Дамян Дамянов............
Вечна му памет!!!!

[val4an01]

Колкото и да е тъжно!
Българската армия няма пленени знаме но няма и спечелена война!!!

[fxg]

[IMG]http://www.manager.bg/sites/default/files/styles/large/public/mainimages/1400246557_Bulgar-Bulgar.jpg?itok=Inj-gu**[/IMG]

153 години от рождението на Алеко Константинов
Любими цитати от Бай Ганьо

[hanuman]

На днешната дата през 1900 г. умира Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, известен като КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА.
Пред подвизите му прекланят глава не само българи, но и всички балкански народи.
Роден на 6 декември 1844 г. в с. Доган Хисар, житейската му история е сякаш извадена от някоя народна песен, изпълнена със страдание и героизъм.
Едва 17-годишен Петко става хайдутин, след като вижда как турци заклали по-големия му брат заедно с негов братовчед. Около младежа се събират и други отмъстители, които овъзмездяват нечуваните жестокости на поробителите. Постепенно Петко се утвърждава като лидер и организира чета, която защитава всички тракийци – българи, гърци, та дори и турци от разбойници, лихвари и от безчовечността на някои турски управници.
Четата се превръща в непрестанна заплаха за турската власт и покровителстваните от нея потисници, а войводата ѝ в легенда, която смразява кръвта на всеки негов враг. По следите на хайдутите тръгват заптиета, башибозук, често и редовна войска, но четниците печелят победа след победа въпреки, че почти винаги са по-малобройни от противника. Това е доказателството за естествения тактически талант на Петко войвода.
Славата на Петко Киряков се разпространява далеч извън пределите на юнашката Родопа планина и родната му Тракия. Из целия Балканския полуостров се чува за българина, чиято чета, действаща на едва часове път от имперската столица, поставя на колене турската власт. Вероятно затова през 1864г. гръцкият революционен комитет, готвещ въстание на о. Крит, се обръща към него с покана да слуша лекции във военната академия в Атина. Там Петко войвода се среща и с прочутия италиански революционер Гарибалди и заедно с него организира славната „гарибалдийска дружина“, съставена от италианци и българи, които участват в Критския бунт. Самият Петко войвода е начело на малък отряд и заради смелостта си при боевете получава званието капитан. След потушаването на въстанието той напуска острова.
Капитан Петко нито за миг не изоставя революционната дейност и през 1869 г. начело на чета се връща в Тракия. Четата му води много успешни сражения срещу турците, стига се дотам, че турски управник признава Петко за „самоуправен владетел“ и дори му плаща данък. Междувременно войводата въоръжава и организира своя отряд и той все повече заприличва на военна част, която непрестанно тормози властта.
Петковата чета временно преустановява действията си след Априлското въстание, защото войводата не желае да предизвиква още зверства срещу християнското население след неуспешния бунт. През Освободителната война активно подпомага руските части, действа в турския тил, освобождава множество селища и предпазва мирното население от турски зверства. След войната тя има основна роля за разбиването на мюсюлманските отреди, водени от британския агент Сенклер, тероризиращи християнското население.
петковойвода
През юни 1879 г., след стабилизирането на новата българска власт, четата е разпусната, а нейният войвода е награден от ген. Скобелев. Той също е приет от самия руски император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия и го награждава с Георгиевски кръст и с голямо имение в Киевска губерния. По-късно войводата продава имението, за да уреди живота си в България.
В началото на 90-те години на XIX век Петко Киряков влиза в конфликт със стамболовисткия режим. Той бива наклеветен от управителя на Варна Спас Турчев – бивш разбойник, който Петко войвода преди години е заловил. Месеци наред героят лежи в тъмница и е измъчван от българи. След падането на Стамболов той се завръща в дома си във Варна, но на 7 февруари 1900 г., вследствие разклатеното си след мъченията и униженията здраве, големият родолюбец и борец за свобода на всички балкански народи умира. Хилядно множество се стича на погребението му, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие. (из "Българска история"- bulgarianhistory.org)
ПОКЛОН!

[pluto1]

На днешната дата през 1900 г. умира Петко Кирков (Каракирков, Киряков) Калоянов, известен като КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА.
Пред подвизите му прекланят глава не само българи, но и всички балкански народи.
Роден на 6 декември 1844 г. в с. Доган Хисар, житейската му история е сякаш извадена от някоя народна песен, изпълнена със страдание и героизъм.
Едва 17-годишен Петко става хайдутин, след като вижда как турци заклали по-големия му брат заедно с негов братовчед. Около младежа се събират и други отмъстители, които овъзмездяват нечуваните жестокости на поробителите. Постепенно Петко се утвърждава като лидер и организира чета, която защитава всички тракийци – българи, гърци, та дори и турци от разбойници, лихвари и от безчовечността на някои турски управници.
Четата се превръща в непрестанна заплаха за турската власт и покровителстваните от нея потисници, а войводата ѝ в легенда, която смразява кръвта на всеки негов враг. По следите на хайдутите тръгват заптиета, башибозук, често и редовна войска, но четниците печелят победа след победа въпреки, че почти винаги са по-малобройни от противника. Това е доказателството за естествения тактически талант на Петко войвода.
Славата на Петко Киряков се разпространява далеч извън пределите на юнашката Родопа планина и родната му Тракия. Из целия Балканския полуостров се чува за българина, чиято чета, действаща на едва часове път от имперската столица, поставя на колене турската власт. Вероятно затова през 1864г. гръцкият революционен комитет, готвещ въстание на о. Крит, се обръща към него с покана да слуша лекции във военната академия в Атина. Там Петко войвода се среща и с прочутия италиански революционер Гарибалди и заедно с него организира славната „гарибалдийска дружина“, съставена от италианци и българи, които участват в Критския бунт. Самият Петко войвода е начело на малък отряд и заради смелостта си при боевете получава званието капитан. След потушаването на въстанието той напуска острова.
Капитан Петко нито за миг не изоставя революционната дейност и през 1869 г. начело на чета се връща в Тракия. Четата му води много успешни сражения срещу турците, стига се дотам, че турски управник признава Петко за „самоуправен владетел“ и дори му плаща данък. Междувременно войводата въоръжава и организира своя отряд и той все повече заприличва на военна част, която непрестанно тормози властта.
Петковата чета временно преустановява действията си след Априлското въстание, защото войводата не желае да предизвиква още зверства срещу християнското население след неуспешния бунт. През Освободителната война активно подпомага руските части, действа в турския тил, освобождава множество селища и предпазва мирното население от турски зверства. След войната тя има основна роля за разбиването на мюсюлманските отреди, водени от британския агент Сенклер, тероризиращи християнското население.
петковойвода
През юни 1879 г., след стабилизирането на новата българска власт, четата е разпусната, а нейният войвода е награден от ген. Скобелев. Той също е приет от самия руски император Александър II, който го произвежда в чин капитан от руската армия и го награждава с Георгиевски кръст и с голямо имение в Киевска губерния. По-късно войводата продава имението, за да уреди живота си в България.
В началото на 90-те години на XIX век Петко Киряков влиза в конфликт със стамболовисткия режим. Той бива наклеветен от управителя на Варна Спас Турчев – бивш разбойник, който Петко войвода преди години е заловил. Месеци наред героят лежи в тъмница и е измъчван от българи. След падането на Стамболов той се завръща в дома си във Варна, но на 7 февруари 1900 г., вследствие разклатеното си след мъченията и униженията здраве, големият родолюбец и борец за свобода на всички балкански народи умира. Хилядно множество се стича на погребението му, а името му и до днес е символ на храброст, саможертва и свободолюбие. (из "Българска история"- bulgarianhistory.org)
ПОКЛОН!

ЛЕКА МУ ПРЪС , НА НЕГО И ВСИЧКИТЕ ЗАГИНАЛИ ПО ВРЕМЕ НА ПРИСЪСТВИЕТО

И ЗА СЕПАРАТИСТИТЕ НА ШИПКА

пра дядо ми е един от сепаратистите

на неко може 'а рипне нещо и се заслуша
https://www.youtube.com/watch?v=eYft44ZQmGs


https://www.youtube.com/watch?v=ZzI3...I3CSqGB94#t=15



https://www.youtube.com/watch?v=w4Xe7TKoIvY

https://www.youtube.com/watch?v=oqCq...=RDZzI3CSqGB94


https://www.youtube.com/watch?v=43dcc_3sjt4