Битката за Украйна ! Част 5

[redrouzz]

и то без война ,а ако имаше и война или някакъв природен катаклизъм досега да ни няма като нация

[tretipip]

не е верно...в момента на власт са само руски партии....

ДПС да не е руска партия? Реално ДПС си управляват държавата.

[mck]

5разбира се че не значи....означава официално да се узакони, и за съжаление не е далече и тоя ден...

не мога да те разбера, може би искаш да кажеш нещо, но не разбирам

[mysoul]

Това е добре засега...Украйна няма да отговаря с военни сили на окупацията на Крим
Има ли някой по света, с изключение на Русия, който подкрепя военния конфликт, запита украинският премиер Арсений Яценюк

[Bibco]

Вместо това ни предадохо -надеждите ни предадоха

За това самите ние сме си виновни наборе - доста наивно подходихме към прехода към демокрация. Нямаше граждански контрол преди всичко - вярваше се на партии и месии...

[fxg]

Брюксел. Европейската комисия запазва своята позиция относно Украйна
и потвърждава предложението си за приемането на източноевропейската държава в състава на ЕС.

Това казва еврокомисарят Щефан Фюле.........

[redrouzz]

така ще е ,не може да се отметнат още първия ден,сега ще има заплахи ,санкции и всяко чудо за три дни

[ivaceda]

Ива
Аз съм живял много повече от теб и Мастата във времето за което говориш
Разликата е че тогава имаше работа
Е мизерно заплащане но все пак работа и с нея възможност да се съществува.
Здравеопазването -безплатно
Законите макар и доста уродливи важаха за всички
Няма бедни няма богати за всички
Дори и за Владко Живков важаха.И за Людмила важаха,
Верно че се разхождаха до Париж от време на време с самолети ама се брояха на пръсти, щото каквото и да кажеха това бе незаконно.
А не като Боко Тиквата ката ден със самолетя и на където му скимне и съвсем законно..
Пенсиите мизерни ,но не като сега и с тях по скромно ,можеше да се живее
Сегашните са нищожни
Милицията здравата бъхтеше и крадливи мангали по селата нямаше
Когато започна демокрацията си рекохме
Разгеле сега ще си оправими всичките кривици и ще си живееме свободно и щастливо
Вместо това ни предадохо -надеждите ни предадоха
Разграбиха и източиха суровините на малката ни държавичка и ни приложиха такъв тотален икономически геноцит от който умряха и продължават да умират хора- много повече хора ,от която и да е война.
А сега ми кажи ти какъв скелет от гардероба вадиш тука за да ни плашиш.

Saksten,

толкова трогателно-носталгично е всичко, което си написал тук. Чувствам, как си излял си душата си, тъгуваща по доброто старо време.
Твърдиш, че добре го помниш и познаваш... Но защо в такъв случай разказът ти е толкова едностранчив и говориш само за хубавите неща, за "придобивките" които имахме тогава?

Защо не разкажеш и за другите, не чак толкова лицеприятни изпитания, през които трябваше да преминаваме?
От носталгия ли, защото човек, когато тъгува, помни само хубавото и бързо забравя лошото, или от желание да изтъкнеш на младите във форума добрите страни на времето, в което е минала твоята младост?

Рaбота, казваш, имаше за всички. Но защо се ограничаваш само с този, хубавия факт. Защо не разкажеш малко подробности?
Нищо, аз ще запълня празнината, която си оставил.

Бедничко живеехме, но все пак - имаше работа. Мъжът ми, дипломиран строителен инженер, започна работа със заплата 110 лв.
Щото тогава беше на мода работникът да получава два-три и повече пъти от инженера.
Беше отличник на випуска и завърши с награда ВИАС. Тогава младите специалисти подлежаха на разпределение - там, където ги изпратят на работа, не където те искат или могат да си намерят добре платена работа.
Него го искаха от две места в София. Но държавата каза НЕ МОЖЕ. И знаеш ли защо не можело?! Защото, оказва се, завалийката нямал софийско жителство.
Помниш ли, че жителството беше социалистическото крепостно право?
Можеш да отидеш да живееш и работиш доброволно в по-малко населено място от това, чийто жител си, но не и в по-голямо.
Баща ми е роден в София. Оженил се човекът обаче в Пловдив и решили да поживеят с майка ми в нейния роден град. И за да получи работа, пловдивските властимащи другари му казали - добре, ама трябва да станеш жител на Пловдив. И той - какво да прави, нали трябвало къща да храни, наивно си дал софийското жителство.
Тa мъжът ми не можа да се възползва от това, от което се ползваха маса други негови колеги - жителството на жена си.
Помниш, че младите тогава се женеха още докато са студенти ? Беше масова практика. Да ти припомня ли защо? За да вземат жителството на съпругата (съпруга си) от по-големия град и да се спасят по-този начин от разпределение в "провинцията". Че не е лесно след като си живял 4-5 години в София, да те изритат пак в Годеч, например. Или в Нова Загора. Или в Златоград. Всеки гледаше да се уреди - чрез жителство, придобито с брака.
Пък ние и двамата бяхме от Пловдив - и научният институт, в който му предлагаха работа, той го видя през крив макарон.

За това, как се живее, когато двама млади започват живота си и имат толкова големи нужди - с по 110 лв. заплата - няма да коментирам.
Важното е, че имаше работа. По разпределение - където те пратят. 3 години не можеш да мръднеш. Немаше лабаво.

За здравеопазването няма да коментирам. Това беше най-хубавото на онзи ни обществен строй. Не го отричам. Имаше болници, поликлиники, женски, бебешки и детски консултации. Беше абсолютно безплатно и общодостъпно. Нещото, което напълно унищожиха и ни докараха дотам, че да си направиш пломба или мост - да стане паричен проблем за някои. Недай си Боже, по-тежко заболяване.

Но да продължим с носталгията. Ако реши младото семейство да си купи жилище, си имаше строг ред! Ах, много тъгувам за този ред, вЕрвай ми.
Дори и да имаш парите от гледане на чесън в дворното място, или картофи, или от млякото на овчичките и кравите (говоря за щастливците от село), няма как да си купиш апартамент, ако държавата не ти разреши. Имаше някакви лихвоточки - малко ми е обаче смътен споменът. Не можеше да си избираш нито кога, нито къде ще си купиш апартамент. Днес се строят панелни апартаменти в ЖК Тракия. Дошъл ти е редът. Отиваш в голямата зала и чакаш да те извикат другарите от трибуната - по ред на номерата. Добре, обаче вие сте само двама. Детето още го няма. Предлагат ти "избор". Докато ти дойде редът, останала една свободна панелна гарсониера на първия етаж - нямаш право да купиш по-голямо жилище, защото сте само двама. Нищо, че утре ще дойде дете, или деца... Сега сте двама и толкова ти се полага... И не е останало друго жилище, докато ти дойде редът. Какво да правиш - купуваш я. Панелната гарсониера на първия етаж. Искаш другаде - не в Тракия. Не може. Нямаш право. Държавата решава къде можеш да живееш, не ти. Но пък имахме дом. Ако панелната гарсониера на първия етаж може да се нарече дом.

Искаш да си купиш кола. И там ред. Вече не помня точно какъв беше. Ние нямахме пари за кола. Родителите ми от заплатите бяха спастрили за автомобил. И родителите на съпруга ми - също. Дойде им редът след няколко години чакане. Пак ги викат под номер. Влизаш да си избираш. Имаше и избор - помниш ли? Трабант, москвич, запорожец или върхът на сладоледа ЛАДА!!! Помнниш ли как гордо гледаха притежателите на лади останалите простосмъртни с табанти и запорожци?

А помниш ли , че излизането на запад, незаконно или не, не беше достъпно за всички? Че трябваше да си благонадежден, за да те пуснат да излезеш?

Помниш ли, че при постъпване на работа искаха Партийният или Комсомолският секретар да ти даде благоприятна характеристика. Знаеш ли, че за първото ми работно место ми искаха характеристика от кварталната ОФ организация. Пък председателят на ОФ-то беше един възрастен малограмотен човечец - той не можеше да пише, аз трябваше от него характеристика да ходя да искам. Да оценява моята благонадеждност. И да пише от какво семейство произхождам.

А помниш ли, че имаше и въпросници, в които трябваше да разкажеш житието-битието на предците си до девето коляно?
Са ли партийни членове родителите ти, и тези на съпруга (съпругата ти), ако са изключени (недай си Боже), от Партията, то защо?
Имаш ли близки, засегнати от "мероприятията на Народната власт"? (Нали се сещаш за какви мероприятия ставаше въпрос? За онези лагери, в които са изпращали непослушните...
Аз съм попълвала такава листовка - и това далеч не беше 50 -60 година, а доста по-ново време. Щот трябваше да се явя на конкурс за работа във Военно училище.
И пак партийна характеристика. Без нея нищо не ставаше.

А помниш ли нашия тайничко споделян, от ухо на ухо виц: "Казват, че капитализмът бил гнил. Като е гнил, защо, по дяволите, мирише толкова хубаво?!"

А помниш ли корекомите?! Ще разкажеш ли на младите кой имаше право да пазарува в тях? Ще им обясниш ли защо едни имаха право, а други се облизваха пред отрупаните витрини като гладни котки? Макар и да имаха парите да си позволят продаваните там хубави нещица, дошли отвъд желязната завеса?

Мога да продължа да разказвам, но се боя, че ще отегча всички.
Ако се наложи, обаче, не се съмнявай, че съм склонна пак да поспоря с теб отново.
Засега само ще те попитам: ти какви ти какви сладки бонбончета вадиш от джоба си да обясняваш на младите, неживели в онова време, колко всичко е било розово и как хубаво и сигурно сме си живеели?
Живеехме. Но на каква цена?
Защо спестяваш на младите хора с носталгични настроения ЦЯЛАТА истина?

[redrouzz]

всяка епоха си има и добрите и лошите страни ,така че не бъди толкова черногледа ,всеки го гледа от неговия мироглед

[fxg]

Иве , и това което ти си написала ,
и това на Сакси е точно така . Имаше и добри и лоши страни онова време ,
макар че на мен детството ми е минало тогава и спомените ми са само хубави
Сега имаме много по-голяма свобода и избор , но и те не са "безплатни " .