Какво ни пречи да успяваме ! Част 2

[Mateev]

Яяяя каква тема имало във форума, и аз да не знам за нея. Според мене има само 2 фактора, които преопределят успеха/неуспеха:
1. Собствения мозък или по-точно решенията, които той взема през целия живот
2. Собствения късмет или по-точно случайноста, която според мене е много силен фактор


И тъй като на точка 2 не можем да влияем, остава само точка 1 - да се опитаме да подобрим качеството на нашите решения. И тука вече се намесва образованието, но не това, което някой насила се опитва да натъпче в главата ви през ученическите години, а това, което вие с желание търсите и попивате, защото ви е интересно. Затова според мене има голямо значение какво човек чете в годините след задължителното ходене на училище.


Ако приемем, че цялото човешко познание е голямо колкото пустинята Сахара, и във всяка една песъчинка от нея е записано някакво знание, то тогава в ученическите години човек получава знания само от песъчинките на 1 метър около него. И става "специалист по всичко", но всъщност нищо не го знае така, както трябва. Висшето образование вече дава някаква специализация - например изучават се 10 метра от песъчинките в посока на изток. Но това също не променя факта, че пустинята Сахара си остава неизучена.


В зависимост от това какво човек е научил през живота си (в училище и след това) хората според мене се делят на няколко вида:
1. Специалисти по нищо, които обаче са си въобразили, че са "специалисти по всичко". Това са хората, които хаотично изучават част от песъчинките на 10 метра около тях, подскачайки случайно насам-натам.
2. Тесни специалисти в дадена област, с която специализация си изкарват хляба (лекари, зъболекари, инженери и т.н.). Тези хора са изучили всяка една песъчинка в дадена посока, отстояща например на 10-20 метра от мястото, на което стоят. Това обаче не означава, че са изучили целия кръг в диаметър 20 метра. Изучили са само един тесен сектор от него.
3. Експерти в дадена област. Това са хора, които вече са изучили цял един километър от пустинята Сахара, но за да успеят, се е наложило да изучат само един много тесен сектор от кръга (само един лъч с дебелина 1 милиметър).


Като цяло за да стане човек експерт в дадена област от познанието, тази област трябва да е много тясна и много специализирана. Само тогава може да се стигне много далече, когато избраната област от познанието е колкото се може по-тясна. Специално за трейдинга важи същото правило, което важи и за всички други аспекти от познанието, и то е че експертите знаят и могат много повече от хората от група 1 (специалистите по нищо). Самите специалисти по нищо пък от своя страна за да се чувстват комфортно на психологическо ниво, обявяват хората от групи 2 и 3 за нищо неразбиращи глупаци, и после сами си вярват на тази самозаблуда.

[100]

Mateev, между другото се замислих точно като ти чета постовете, че явно приоритет за теб са математиката и сложността на системата, с две думи изглежда като да търсиш нещо много добре технически издържано. Знам, че си се насочил към автоматизацията, но дори и така какво мислиш за психологическия момент на нещата? Може би, че не е проблем? Или че отдавна си превъзмогнал тоя етап?

[Mateev]

Като се хванем с някаква дейност ако имаме предварителни теоретични знания директно стъпваме на тях и в началото (докато се запознаваме с реалността) вървим в някаква утъпкана пътечка. Основния ефект от това е, че много по-бързо можем да преминем първоначалните периоди и дейността да започне да дава някакъв вид резултати.
Теоретичните знания сами по себе си нямат стойност, ползата от тях е най-вече по-бързото напредване в практиката, както и по-широкия хоризонт на мислене, който евентуално можем да тръгнем да разширяваме допълнително ако решим да ставаме експерти в избраното поле на действие.

Точно така. Наученото на готово от книгите може да ни помогне много бързо да напреднем в някаква област от познанието, за която няма да ни стигне цял живот, ако сами се опитваме да открием знанията от тази област. Има обаче една опасност да попаднем на грешните книги, които пропагандират неверни псевдознания и така вместо да напреднем в познанието ние напредваме в самозаблудите.

[minkov]

Mateev, между другото се замислих точно като ти чета постовете, че явно приоритет за теб са математиката и сложността на системата, с две думи изглежда като да търсиш нещо много добре технически издържано. Знам, че си се насочил към автоматизацията, но дори и така какво мислиш за психологическия момент на нещата? Може би, че не е проблем? Или че отдавна си превъзмогнал тоя етап?

Психологическия момент се появява само когато не си сигурен в резултата от това което правиш. Ако си сигурен, такъв момент просто няма. всичко е рутинно.
Да дам пример.
Решаваш да копаеш кладенец за вода.
Ако нямаш идея дали там въобще има вода, копаеш известно време и ако не излезе се отказваш, но ако знаеш, че точно на 20 метра дълбочина има вода, тогава си копаеш спокойно докато стигнеш 20-тия метър и си готов без никакви притеснения.
Та това е де. Причината някои да обясняват неуспехите с психологически фактори е резултат от това, че са се захванали с нещо, дето не знаят точно какво е и защо го правят.

[Mateev]

Mateev, между другото се замислих точно като ти чета постовете, че явно приоритет за теб са математиката и сложността на системата, с две думи изглежда като да търсиш нещо много добре технически издържано. Знам, че си се насочил към автоматизацията, но дори и така какво мислиш за психологическия момент на нещата? Може би, че не е проблем? Или че отдавна си превъзмогнал тоя етап?

Именно психологическия момент преди много годими ме принуди да търся автоматизирана търговия. Още тогава осъзнах, че аз никога няма да стана ръчен трейдер, защото ще изперкам от емоциите. Още тогава аз видях на живо един такъв изперкал трейдер, който между впрочем почина съвсем млад. Има и втори неприятен момент - никак не мога да си представя как цял живот ще стоя по 12 часа на компютъра и ще гледам едни и същи графики. Такава еднотипна работа никак не ми е по вкуса, и затова още тогава си реших, че ако въобще някога започна да търгувам, то ще е само с автоматизирана търговска стратегия, която да го прави вместо мене.


Математиката и Теорията на вероятностите се появиха на по-късен етап, когато започнах да разработвам търговски стратегии, и нуждата (или неволята) ме принудиха да потърся готови знания в дадено тясно направление от цялото човешко познание. А в основата на всичко се крие едно мое убеждение, и то е че АКО ИСКАМЕ ДА ПОБЕДИМ СЛУЧАЙНОСТА, ТРЯБВА ДА СЕ ПОСТАРАЕМ ДА Я ИЗУЧИМ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-ДОБРЕ. Само ако я познаваме до най-малките подробности, само тогава ще имаме шанса да намерим нейните слаби места, и след това да ги използваме като оръжите срещу самата нея.

[100]

Психологическия момент се появява само когато не си сигурен в резултата от това което правиш. Ако си сигурен, такъв момент просто няма. всичко е рутинно.
Да дам пример.
Решаваш да копаеш кладенец за вода.
Ако нямаш идея дали там въобще има вода, копаеш известно време и ако не излезе се отказваш, но ако знаеш, че точно на 20 метра дълбочина има вода, тогава си копаеш спокойно докато стигнеш 20-тия метър и си готов без никакви притеснения.
Та това е де. Причината някои да обясняват неуспехите с психологически фактори е резултат от това, че са се захванали с нещо, дето не знаят точно какво е и защо го правят.

А ти не си сигурен докато не направиш първите успешни 6 месеца или година наживо... иакто ги направиш първия по-сериозен дроудаун, който нацелиш ще ти разклати доверието в нещата. И псилологически момент никога няма да изчезне, но ще намалее дразтично само след доаста такива цикли на разклатено-възвърнато доверие в плана и собствените възможности. За капак на всичко влияние ще ти оказват и много други несвързани фактори от живота.

Дори да се автоматизира всичко оценка пак се прави, пак трябва успешен период, пак ще има чуденето дали няма да загубиш много, пак ще ги има съмненията дали да спреш или промениш плана при пореднния дроудаун и т.н. Няма как да губиш или да печелиш пари и да не ти повлияе.

[kypa]

Има обаче една опасност да попаднем на грешните книги, които пропагандират неверни псевдознания

В тоз момент на помощ идва интуицията. Хората имаме способността да усещаме кога ни лъжат за нещо съществено.
А ако интуицията по някаква причина се забави е редно да се запитаме има ли смисъл, т.е. логическа последователност и обоснованост в теоретичните работи дето четем. Ако ни се стори, че няма съответно да ровим докато намерим удовлетворяващо количество такава.

[Звездолин]

.................................................. ............................

[Mateev]

В тоз момент на помощ идва интуицията. Хората имаме способността да усещаме кога ни лъжат за нещо съществено.
А ако интуицията по някаква причина се забави е редно да се запитаме има ли смисъл, т.е. логическа последователност и обоснованост в теоретичните работи дето четем. Ако ни се стори, че няма съответно да ровим докато намерим удовлетворяващо количество такава.

И да, и не. Интуицията може да помогне, но може и много да ни попречи. Ако вече има наслоени някакви самозаблуди, интуицията ще започне да харесва само книги, които подкрепят същите тези самозаблуди, и да остава сляпа за истинското познание. Затова човек трябва да се опитва да бъде самокритичен и трезво да прценява верноста на дадени знаниия, без да се вслушва в грешните съвети на интуицията.


Ще дам пример с математиката. Тя по принцип е ВЯРНА И ТОЧНА НАУКА и ако някоя наша самозаблуда е оборена с математически доводи, трябва серизоно да се замислим дами наистина ние не грешим. Същото важи и за другите точни науки, които се базират на точни формули - напр. физика и химия. Когато някоя наша самозаблуда влезе в конфликт с някоя точна наука, това е повече от ясен намек, че трябва да се оттървем от самозаблудата.

[kypa]

Не трябва да се бърка интуицията със случайните мисли. Тез последните наистина възникват като резултат от това, което четем и преживяваме.
Интуицията в такъв случай по-скоро би била усещане, че нещо не е както трябва, някаква несъвместимост. А за да разберем какво точно ще трябва допълнително да се замислим, желание за което замисляне е също възможно да възникне. Случайните мисли (в контраст с интуицията) биха посочили нещо конкретно често извън контекст, изглеждащо перфектно само по себе си, без каквото и да било желание да го мислим допълнително.