С българското образование от няколко години има един момент, който не е за пренебрегване, качеството му е паднало безкрайно ниско, затова донякъде не мога да виня младите, че нямат желание да учат.Университетите са безкрайно много, студентите минават от курс в курс без особени трудности на повечето места, тъй като държавата плаща на вуза за бройка студент.
Липсват качествени преподаватели.В голяма част от вузовете преподаватели са доста древни, което е проблем голям за технологичните такива-имайки предвид с какви темпове се развиват тези сфери.За хуманитарните няма нищо лошо възрастта на професора, древната история например няма да се промени, а новата докато влезе в учебниците ще е при следващото поколение.Но е голям проблем за останалите специалностти.
А последната безумна идея на министъра в първи курс да въведат обучение по български език, тъй като младежите влизат недостатъчно подготвени по родния си език е изумителна.
Това какво означава, че 12 години в училище не са достатъчни за ограмотяване.Къде е тогава проблема в децата или в системата.
Българското образование отдавна не е това което беше.
Да образованието е нужно, но отнема адски много време да отсееш къде наистина ще получиш добро такова.
А как един студент да го направи и да прецени.Той може да има цели, да си учи стриктно и да следва напътствия на преподавателите си.И изведнъж завършва и разбира, че няма работа по специалността.
А да не говорим, че наоколо пълно с безработни висшисти.
Има много аспекти един такъв избор.За мен образованието е нещо много важно, но само по себе си само то не е достатъчна предпоставка за добра професионална реализация.