Това бе първият семестър. Цяло лято да не намери време, да занесе протоколите в учебен отдел и да приключи. Но то минаха месеци, и на студентите им мина. Пък и не съм разпитвал сина имало ли е някакво развитие. Но факт е че с такива приходящи често стават подобни истории! Но заплатите и хонорарите си ги вземат.
С лекарите е същото. Отивам на преглед при един в частния му кабинет. Щото знам че е име! Признат! Влизам, той си разтрива слепоочията. Почвам да обяснявам. Той не ме слуша. По едно време: "- Знаеш ли че от два дни не съм мигнал!" Аз гледам тъпо. Претупа ме на бързо. След туй разбрах че и в болницата в някакво отделение дава дежурства. В друго лечебно заведение ходи. И отделно в неговия си кабинет! Нямало да има лекарски грешки. Обсебили са всичко което могат. А младите не могат да пробият от тях!