■В коя битка умира Наполеон?
В неговата последна битка.
■Къде е подписана Декларацията за независимостта?
В долната час на страницата.
■Река Рави в кои държави има потоци?!
В течащите.
■Коя е основната причина за разводите?
Браковете.
■Коя е основната причина за провалите?
Изпитите.
■Какво никога не може да ядеш за закуска?
Обяд и вечеря.
■На какво прилича половин ябълка?
На другата половина.
■Ако хвърлиш червен камък в синьо море какво ще се случи?
Камъкът ще е мокър.
■Може ли човек да издържи 8 дни без да спи?
Да, ако спи през нощите.
■Как може да вдигнеш слон с една ръка?
Няма слон с ръце или само пък с една ръка.
■Ако имаш в едната си ръка три ябълки и четири портокала, а в другата три портокала и четири ябълки, какво ще получиш?
Много големи ръце.
■Ако на осем мъже им е отнело 10 часа да построят стена, колко време ще отнеме на четирима?
Никакво, стената вече е построена.
■Как може да пуснеш сурово яйце на твърд под, без да го счупиш?
По всякакъв начин – твърдият под е доста труден за чупене.
----------
Уважаеми господине, Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен “недооценяване на обстоятелствата”. Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключ их работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда. Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно.
В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т. 3 от доклада за инцидента.
Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката. Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма.
Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мене. Това обяснява и двата счупени крака. Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.
----------
Малкия Иванчо пита учителката:
- Госпожо, децата може ли да имат деца?
Учителката отговаря:
- Иванчо, това е невъзможно!
Иванчо се обърнал към Марийка:
- И от какво те е страх, ма глупачко…
----------
Корпоративни уроци....
Корпоративен урок №1
Мъж влиза под душа, докато съпругата му
точно привършва със своя, когато на външната врата се позвънява.
Жената набързо увива една кърпа около себе
си и тича да отвори. Отвън стои Боб - съседът.
Преди да е казала и една дума, той предлага:
-Ще ти дам 800$ ако свалиш тази кърпа!.
След като помислила за момент, жената свалила кърпата
и застанала гола пред Боб.
Секунди по-късно той й връчил 800$ и си тръгнал.
Жената се загърнала отново и се върнала
в банята.
- Кой беше? - попитал съпругът й.
- Боб - съседът - отговорила тя.
- Чудесно! - казал мъжът - Спомена ли нещо
за 800-те долара, които ми дължи?
Бизнес поука: Ако навреме споделите
с акционерите си важна информация,
отнасяща се до кредит и риск, бихте могли
да избегнете изобличаване.
----------------------------------------------------
Корпоративен урок 2:
Свещеник предложил на монахиня да я откара
до манастира. В един момент, тя скръстила крака, така че единият й крак
се оголил. Отецът едва не катастрофирал.
След като овладял колата, той леко прокарал ръката си по крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята.
Свещеникът отдръпнал ръката си. Но малко по-късно,
докато сменял скорости, той отново поставил
ръката си върху крака й.
- Отче, припомнете си Псалм 129 - казала монахинята отново.
- Прости плътската ми слабост, сестро" – извинил се отецът.
След като пристигнали в манастира, монахинята се прибрала.
Свещеникът бързо изтичал в църквата за да погледне Псалм 129. Същият
гласял: "Давай напред и търси, нагоре ще откриеш благоденствие."
Бизнес поука:
Ако не сте добре информирани в професията
си, рискувате да пропуснете чудесни възможности.
----------
Корпоративен урок 3:
Търговският представител, деловодителката и управителят
на фирма отиват да обядват заедно. По пътя намират старинна
маслена лампа. Разтриват я и отвътре се появява един Джин.
"Ще изпълня по едно желание на всеки от вас" - казва той.
"Първо аз! Първо аз!" - скача деловодителката
– "Искам да бъда на Бахамите, да карам джет, без да
се интересувам от нищо".
Пуф! И изчезнала.
"Сега аз! Сега аз!" – крещи търговският представител
- "Искам да бъда в Хавай, да разпускам на плажа
с личен масажист, безкраен запас от коктейли и любовта на моят живот".
Пуф! И той изчезнал.
"Твой ред е" - казал Джина на управителя.
"Искам тези двамата обратно на работните места
след края на обедната почивка" – отговорил той.
Бизнес поука:Винаги оставяйте първата дума на шефа.