Комбинация от техника, фундамент, астрология и интуиция (тема на лузърите), Част 8

[Aquila]

Ето го и дефицита в проценти.
15% за миналата и 14% за тази година.
Аз го мислех, че е някъде 18%. За сравнение дефицита по време на финансовата криза е бил 10%.

[jssj]

В момента би трябвало да се инвестира тъй като потреблението расте. Нямам данни. Миналата година вероятно инвестициите са били замразени. Но колкото и да инвестира бизнеса, той няма как да постигне 57% ръст на БВП за една година, за да компенсира такъв огромен растеж на държавен дефицит и на паричната маса.

От къде дойде това потребление, да не би да е от онези "прахосани " пари дето правителството раздава на калпак?
В края на краищата, като настъпи криза, бизнеса спира, мята парите в банките и чака. /щото може да чака/ Тогава държавата влиза в ролята на работодател и започва да тегли кредити и да възлага обществени поръчки на частния бизнес, като поема риска да работи в криза, при това печалбите остават в бизнеса. Само че обществените поръчки не могат да обхванат цялата икономика, затова се налага държавата да субсидира и потреблението, като раздава пари под някаква форма. /според тебе прахосничество/.А когато потреблението се активизира, останалия бизнес се събужда. Та въпроса е, защо в единия случай/когато държавата субсидира бизнеса/ това е добро, а в другия случай/когато се субсидира потреблението, а чрез него другата част от бизнеса/ това е прахосничество? За мен си е едно и също.

[Aquila]

Разликата е в това, че парите изразходени за инфраструктура и подпомагане на бизнеса са инвестиционни. Те се възвръщат в следствие на по-висока икономическа активност. Бизнеса връща парите на държавата от една страна, от друга, по-високия национален продукт води и до по-високи приходи от данъци.
Разходите за учителски заплати, надзирателси надници, пенсии и социални помощи не са инвестиционни, и не са възвръщаеми.
Второ: Нямам нищо против да се подпомагат и социално слабите, но в разумни граници, а не с 15%-ни дефицити. Това между другото са дефицити които ще тежат на бремето на същите тези които сега се подпомагат с поколения напред. Парите не растат по дърветата.
Ок, нека държавата харчи, но разумно, дори с цената на дефицит. В рамките на разумни дефицити от порядъка на максимум 3-4%. Нека подпомага най-пострадалите. Тези 3-4% ще са достатъчи.
Но нека съсредоточи усилията си към бизнеса, а не към учителите (които и без това си стоят в къщи) и към полицаите. Нека бизнеса върне на държавата повече постъпления, пък тогава държавата да си вдига заплати, надници и пенсии колкото иска.
Това да правиш 15% дефицит(САЩ), 8-15% в различните Европейски държави, не го разбирам. Да раздаваш поголовно на калпак по 1400$ без значение дали си безработен, какъв си, също не го разбирам.

[GeorgiRR]

В момента би трябвало да се инвестира тъй като потреблението расте. Нямам данни. Миналата година вероятно инвестициите са били замразени. Но колкото и да инвестира бизнеса, той няма как да постигне 57% ръст на БВП за една година, за да компенсира такъв огромен растеж на държавен дефицит и на паричната маса.

Кой ще инвестира когато имаме най скъпата ел. енергия в целия ЕС, и ще произведеш продукт съответно неконкурентноспособен. Да не говорим за другите административни препятствия. Дори капитали спечелени тука отиват в чужбина. Какво значи износ на капитали. Значи износ на работни места, износ на БВП, износ на данъци.

[jssj]

Продължаваш да се придържаш стриктно по учебниците, само че те в криза не важат много. Учителите изобщо не си стоят в къщи. Учебната година си върви. А ако искаш разговаряй с някой учител и го питай дали му харесва онлайн обучението. " Моята" е учителка, и като затворят училищата и преподава от вкъщи, реално е два пъти по-натоварена. Всички учители искат присъствено обучение. Що се отнася до полицаи и надзиратели, това си трудов пазар. Щом няма наплив да стават полицаи , значи нещо с условията и заплатите не е наред. Ако не се увеличават заплатите периодично, оставаш без полицаи, без надзиратели, и без учители. Всъщност нали виждаме нивото на образованието какво е, вероятно трябва да си направим и изводите защо е така. Всъщност "прахосването" на пари за възстановяване и възпроизводство на трудовата сила е най-добрата инвестиция. Това ще го разберем след още десетина години, когато един работещ ще трябва да издържа трима пенсионери. Не знам дали ще има съгласни, и дали всички млади няма да започнат да бягат масово в чужбина, а България да я превърнем в огромен старчески дом. Тогава всъщност и пенсии няма да има, щото хората нямат стаж, не са ги осигурявали тарикатите. И щото тридесет години, правителствата правеха компромиси и си затваряха очите, нали трябвало все пак да се натрупа първия милион, пък после ще оправяме нещата.

[Aquila]

Сега разбирам твоята подкрепа за това прахосничество.
Отдалечаваме се малко от икономическите анализи и се накланяме към социалните, но нека отговоря.
Съгласен съм с довода, че трябва да се инвестира в човешки ресурс, но наливането на пари в надзиратели на затвори и в полицаи не е инвестиция в човешки ресурс, а е повтарям -прахосничество.
Нито надзирателя, нито полицая, нито чиновничката в общинска служба ще си увеличи квалификацията като продължават да му наливат пари в джоба.
И това не е трудов пазар. Пазар е това в което може да се влиза и излиза свободно. За да станеш полицай, надзирател в затвор, чиновник в общинска или областна администрация трябва да имаш силни контакти плюс подплата с рушвет. Това е доста далеч от свободен пазар на труда и за това е прахосничество.
И преди увеличението на заплатите на полицаите с 30% имах в течение на годините няколко близки и приятели които искаха да влязат в системата, но не успяха. Дори в момента имам един колега който се опитва да влезе. Повярвай ми, знам за какво става на въпрос. Това е всичко друго, но не и трудов пазар.
И да завърша - наливане на пари в най-незасегнатите професии от пандемията, без загуба на работни места, и несъразмерно нарастване на доходите на тази част от населението, която има достъп до бюджетни средства е прахосничество, което ще се плаща от мен идните години, но облагодетелства само шепа хора.
На обратната страна - тези най-много засегнати от кризата, в частния сектор, не само не получиха увеличение, но получиха намаление с 40%. Така разликата в доходите на привилегированите бюджетни служители нарасна на от 50 до 80%.
И да се върнем на икономическата страна на това прахосничество. САЩ и вече почти всички европейски страни достигат и задминават границата от 100% дълг от БВП. При нормални лихви от порядъка на 3-4% това означава огромни разходи за обслужване на дълг. Тези лихви ще дойдат с нарастване на инфлацията, а тя вече е тук.
Интересен спор се получи. Очаквам с интерес следващия ти отговор.

[Aquila]

Ето какви са очакванията на пазара за промяна в лихвените нива.
Първи ще вдигнат лихвата Норвежката ЦБ и то още тази година.
През 2022-ра всички ще са в цикъл на повишение.
Канадската ЦБ ще изпреварва всички. Ето защо Лунито все още ми харесва.
Графика на Ейч Ес.

[Aquila]

Мадам Лагард с леки позитивни нотки в тона си. Риска пред икономиката е "по-балансиран". Лек ъпгрейд от предишното, че риска е низходящ.
Ангажирах се с малка позиция дълги евро от 1,2049.

[balcon]

Мадам Лагард с леки позитивни нотки в тона си. Риска пред икономиката е "по-балансиран". Лек ъпгрейд от предишното, че риска е низходящ.
Ангажирах се с малка позиция дълги евро от 1,2049.

На Н4 дългите евра са резонни предвид факта, че цената плавно започна да се движи във възходящ канал. Вероятно до края на месеца можем да видим тест на средната линия на канала около 1.22.

[Aquila]

Приключих с дългите евра. Мадам Лагард беше сравнително позитивна, но маркета търгува нещо друго, за което аз не знам, и което сваля еврото.
Или пък просто си стои в рейндж около 1,20000, а аз имах нещастието да купя от върха.