С какво гражданите са замърсявали улиците през времето на социализма?

[balcon]

За да се появи нужда от поставянето на напомняща табела с препоръчително-задължителен характер, явно гражданите не са били наясно, че като замърсяват улицата, застрашават собственото си здраве. Но с какво толкова са замърсявали улиците тогава и имаме ли нужда от подобни табели и днес?
(табелата е все още действаща, не е музеен експонат)

[minkov]

Чак пък толкова да са замърсявани улиците тогава не си спомням.
То по онова време такива табели имаше навсякъде за всичко.
Не, че тогава народа е бил по-съвестен от сега и не е хвърлял боклуци по улиците, ама имаше една скрита армия съставена основно от цигани която излизаше в пет часа сутринта с по една лопата и метла и метеше всичко наред, та в седем като тръгнеше другия народ за работа да му е чисто (то и затова нямаше безработни цигани), а през лятото улиците се миеха всяка вечер поне в градовете с една цистерна.
Иначе ние хлапетата замърсявахме основно със слънчогледови семки. Съвсем нормално беше 5-6 хлапета с по едно пакетче семки да седнем на някоя пейка и плюем шлюпките по земята докато кроим планове довечера на кой комшия черешата ще нападнем. Сега като се замисля - не сме били много културни, ама какво да се прави.
Във всеки случай ако някой от по-младите си мисли, че по онова време улиците са били заринати с боклуци, да знае, че хич не беше така.

[GeorgiRR]

Тогава нямаше найлонки. А найлонките са големия бич при боклуците. Всеки си събира боклука в некаква найлонка и дали в коша или до коша, па некое бездомно куче или котка я понесло заради остатъци от хранителни отпадъци. Тогава покрай кофите за боклук зимния сезон имаше купчинки от печките, сажди от въглища и дърва. Такова бе отоплението едно време и народа масово прилагаше таз технология на отопление. И когато коша за боклук е пълен, чивяка си изсипваше боклука от печката до коша. А някой още неизгорели продължаваха да димят и разнасят миризма на около.

[balcon]

Табелата е заснета в Разлог. В момента този град е доста пъстър, предполагам такъв е бил и преди години. Въпреки това, табелата е на една от най-отдалечените от пъстрия квартал улици.
През времето на соца отпадъците по улиците, ако ги е имало, са били предимно органични и биоразградими. В първите години на демокрацията, когато метачите по улиците зачезнаха, че се усетиха, или ги научиха, че могат да вземат социални помощи без да работят, а останалата част от народа го тресеше криворазбрания свободизъм, улиците определено бяха много мръсни.
В момента основни замърсители са котки, чайки, клошари и вятъра. Всички те "работят" около казаните за боклук и не им дреме особено нито за чистотата на улиците, нито за здравето на останалите граждани. Единственото, което може да се направи и го видях в действие в Бургас е да се поставят нови казани за боклук или подземни такива, които са по-скъпи, но много по-ефективни.
А табелата нека си стои да ни напомня за отминалите времена.

[kypa]

От времето на социализъмът яз също имам спомени за сравнително чисти улици. В регионът, в който жювеех основни "замърсители" бяха строителни материали тип пясък, баластра и хоросан, които се караха и струпваха на улицата около няколко активни строежа, а децата включително моа ги разнасяхме из целият квартал. През зимата насипани пепел и сгурия по хлъзгавите участъци също допринасяха значително за разпространяване на мизерията по цялата улица, но това по-скоро спада в категория утилизиране и рециклиране на отпадни материали.
Относно значително по-рядкото машинно почистване в днешно време спрямо соц-ком периодът предполагам, че сред основните фактори е завишеният брой леки автомобили паркирани където трябва и не трябва и затрудняващи работата на големите машини. Почистваща технология тип "бригада цигани" днес може да се наблюдава целодневно, като заключение от наблюдението можем да предположим, че в соц-комът тя също е работила по-ефективно.
Относно табелите през социализъмът предполагам, че са били някакъв вид предварителна форма на съвременните обществени поръчки, на което се дължат изключително широкото им разпространение, разнообразие и сюрреалистични послания.