Какво представляват държавния кредит и държавния дълг?

[minkov]

Какво представляват държавните кредити и какъв е механизма на действие на този финансов инструмент?
Какво представлява държавния дълг? Има ли значение за кредитния рейтинг, валутния курс, капиталовите и инвестиционни потоци?

[daniwin]

Държавния кредит е съвкупност от материално-стопански отношения където едната трана се представя от Държавата а другата е физическо или юридическо лице, международна компания или друга държава. Държавния кредит е важна част от икономиката на страната без който е невъзможно бързо и стабилно икономическо развитие. Високия кредитен рейтинг на една държава показва силата на нейната икономика
функциите на кредита са за преразпределение на финасите предвид текущите потребности на икономиката, регулиране на паричния поток и лихвите в страната, за контрол на държавния бюджет
За Историята - едни взимат кредити други ги изплащат

[GeorgiRR]

Доста интересна тема за междудържавнически отношения. Обикновено едната държава има ресурс да предостави на друга държава някакво материално оборудване, оръжие например, атомна централа, строителство на магистрали, заводи, язовири........пристанища. А другата държава, дето има нужда от това а няма необходимия капитал, предоставя някакви гаранции, че в следващите 20-30 години е в състояние да погаси това задължение. Какво става? Рамковия договор по принцип е остойностен в доЙляри или евро. Но водещата държава, предоставяща кредита пуска печатницата и печата от своята си валута. Парите отиват в избрана банка, която финансира проекта. И банката, от името на държавата кредитополучател финансира стопанските структури дето са ангажирани с изпълнението на проекта. Това са нови работни места, платени данъци, брутен ВП за държавата предоставяща кредита. Идва следващия момент, неговото погасяване. Държавата кредитополучател търси от валутата на държавата отпуснала кредита че да си погаси задължението към бънката посредник. Значи требе да дойдеш на моя пазар, да реализираш някакви стоки и услуги срещу моята валута и да ги върнеш на банката, а банката на мене, т.е. на държавата отпуснала кредита. И се получава една интересна врътка, при която ефекта е двоен за държавата отпускаща кредита. Може нито един доЙляр или евро да не са похарчени в цялата схема, на в балансите на доминиращата държава ефекта е доста голям. Така правят и рашъните, и всички западнии икономики, и щатите на първо място. Важното е да се търсят гламурници дет търсят кредити.

[minkov]

Той шефа малко редуцирал темната, като добавил и държавния дълг към въпроса, но моето желание беше да говорим за държавните кредити като начин за финансиране на държавните дейности.
Това става обикновено с емитиране на бонове, облигации и други видове ценни книжа от държавата, които се предлагат на пазара за опредлеен срок и с гарантирана доходоностност или с определена отстъпка и точна дата на падеж.
Обикновено тези инструменти се наричат с общото име Държавни ценни книжа (ДЦК) и се ползват от държавата за набиране на средства - краткосрочни - поради временен недостиг на средства в бюджета - това се налага заради неритмичните постъпления в държавната хазна - такива книжа обикновено са с падежи от три до девет месеца.
Другия вид са дългосрочни ДЦК - такива държавата емитира за да финансира скъпи дългосрочни проекти, за които към текущия момент няма необходимите средства. Проектите обикновено са инфраструктура, социални дейности.

[kypa]

От гледна точка на Консперацията държавният дълг не е точно задължение на държава и народ към централната и други банки, а начин на записване на паричното предлагане, който може да се използва и се използва и като метод на контрол и/или доене на последните спрямо първите. В модерните високо свободно-демократични икономики държавният дълг не се изплаща, а постоянно се рефинансира с нов "дълг" от новосъздадени парички, като при всяко такова рефинансиране се договарят редица условия засягащи икономика, финанси, армия, социална система, международни отношения и т.н.

Държавните облигации в този контекст могат да изпълняват две основни функции. Първата е да послужат като прекурсор за такъв постоянно натрупващ се дълг, когато бъдат представени като временно решение на належащ проблем, а после бъдат рефинансирани заедно с другия. Последните далавери с българския дълг мисля включваха и такъв случай.

Втората е свързана с възможността за източване на държавата чрез конкретни предимно инфраструктурни, но и други проекти - вземат се целеви заеми за тях, строят се, дълговете се изплащат само частично, след което няколко пъти се рефинансират докато "дължимата" сума стигне стойността на проекта и накрая се дават на кредитора като "обезщетение". Най-пресните примери мисля са от гръцката "дългова криза" последните 10-20-30 години.