Преглед: Спекулативните пазари преди Форекс

[kypa]

В днешно време понятията Форекс и спекулативна търговия означават почти едно и също за масовия потребител. Всъщност валутните пазари (каквото значи Форекс) в днешния им вид позволяващ такава спекулативна търговия са едни от най-младите във финансовата история. До преди няколко десетилетия само свободно плаващите курсове на т.нар. "национални валути" и децентрализираната мрежа с (почти) свободен достъп не са съществували.

Въпреки това спекулативната търговия през последните няколко века не е била недостъпна за масовия потребител. Само пазарите са били различни.

Основна предпоставка за достъпността на спекулативната търговия за масовия потребител са фючърсните и опционни договори. Преди тяхното обособяване и установяване спекулата е изисквала физическо притежание на актива, което е било възможно само за по-крупни капиталисти.

Фючърсите са "изобретени" през 17-ти век в Холандия, тогава сред основните държави-колонизатори. Въобще борсовата търговия върви ръка за ръка с империализма, и по-рано, и сега. По същото време там се случва и т.нар. "Мания по Лалетата", всъщност легализирането на някои "противоречиви" да ги кажем аспекти от фючърсните договори е представена пред народа като мерки по овладяването на кризата около "манията" (народния интерес може и да не е бил чак толкова голям, колкото претендират медиите собственост на кръга от фирми притежаващ борсите и издаващ фючерсите а.к.а. корпоративна пропаганда). Лалетата (луковиците им по-точно) са и едни от първите активи достъпни за масова спекулативна търговия.

В следващите десетилетия практиката на фючерсните договори се разпространява в Япония и пазарите на ориз - основната храна в империята и особено на островите, често използвана и като средство за разплащане. Може би най-значимата функция на оризовите фючерси е била да даде допълнителна власт на империята върху наемниците чрез манипулиране на цената на фючерсите, но регулирания пазар създава и условия за масова достъпност на спекулативната търговия. На изобретателните японски фермери и спекуланти дължим графичното представяне на цената "японски свещи" (тогава практикувано с истински свещи) и свързаните с тях сетъпи с интересни имена.

В следващия век с разрастването на Британската Империя и олигархия Лондон става световен търговски и административен център. Борсовата търговия с финансови инструменти върху стоки е широко разпространена, търгуват се (вкл. спекулативно) вносът на чай, подправки, ориз, местно производство на жито, барут и много други неща. Ключова новост за Лондонската борса е търговията с държавен дълг, което дава директна власт върху правителството на крупните капиталисти, притежаващи основния дял от този дълг. Борсовата търговия с държавен дълг прави възможно и анонимизирането на реалния притежател на облигациите чрез подставени лица записани като собственици и по този начин избягване на съдебна отговорност при евентуално разследване за злоупотреба с влияние.

След Лондон империализма се премества в Ню Йорк. Ню-Йоркската и Чикагската борси са водещи в световен мащаб и до днес. "Разцвета" им започва с окрупняването на американската банкова система през втората половина на 19-ти век - двете борси са основни точки на концентриране на капитал в САЩ. Търгуват се основно жито, памук, гума, въглища, стомана, но и много други неща. Със създаването на Системата на Федералния Резерв особена популярност получава търговията с акции и облигации на търговски дружества (съществуваща и в Лондон, но далеч не в такива размери), което спомага както за огромния технически прогрес в годините около двете световни войни, така и за контрола на крупните капиталисти чрез собствеността на предприятията върху правителствената политика и самите войни. Държавния дълг вече не просто се търгува, а е задължително присъстващ инструмент на борсата, през който преминава всеки един долар - паричното предлагане на "Федералния" (всъщност той не е федерален, а частен с федерални правомощия) Резерв се записва като държавен дълг.

С петролната криза от 1973 година в САЩ се въвеждат законодателни промени, с които се обезпечават рисковете в петролните инвестиции с държавен дълг. Спекулативната (и манипулативната за по-крупните "спекуланти") ликвидност в петролните пазари нараства до неколкократно произвежданите обеми и по този начин се отнема възможността за определяне на цени от "производителите" (всъщност те само го помпат от земята, тяхна или не, не го произвеждат).

В последните няколко години наблюдаваме нов вид активи и технология налични за спекулативна търговия - криптовалутите. Широкото им популяризиране значително предхожда легитимността и регулирането им като спекулативни инструменти. Липсата на законово регулиране създава влияе в две основни насоки - допълнително висока волатилност (което е добре за масовия спекулант) и липсата на каквито и да било гаранции, че масовия спекулант няма да бъде обран от недобросъвестни посредници (което напълно логично се случи многократно в най-активния първоначален период).

В заключение ще споменем и златото - единствения спекулативен актив, чиято цена (независимо в какво е измерена) за всички изброени периоди върви само нагоре и който е малко или много достъпен за масовия спекулант още от ранните години на цивилизацията.

[emoyambol]

Ако ти ги пишеш тея постове, а не ги копираш/превеждаш от някъде, евала за труда!

Относно темата спекулации винаги ще има на пазарите, даже преминахме към ново ниво наречено криптовалути. След време внуците ни ще се радват не ако намерят старинна монета в земята, а някой пълен онлайн портфейл с биткойни на старите ни компютърни трошки. Всичко е временно, петрола и златото след време няма да са такъв фактор, тъй като има доста алтернативи вече, въпрос на време е да се смени тренда.