Плуват с лодка в езерото Наташа Ростова и поручик Ржевски. Луната грее, щурците свирят, подухва ветрец… идилия. Наташа:
– Ах, поручик, не е ли прекрасно!
Поручикът мълчаливо продължава да гребе. Наташа – сърдита:
– Ама поручик, кажете нещо де!
Ржевски въздъхва, оставя греблата, усмихва се и казва:
– Скъпа Наташа…
– Да – трепетно промълвя тя.
– Вас някога удряло ли ви е гребло по п*тката?
Изчервена, сконфузена, Наташа Ростова едвам отвръща:
– Н-н-не… Защо питате, поручик?
– А, нищо – вдига рамене Ржевски и отново хваща греблата. – Аз така, просто се опитвам да завържем разговор.
Летят в самолет англичанин, французин, германка и поручик Ржевски.
Самолета започва да пада. Става ясно, че има само един парашут. Поручик Ржевски започва да си го навлича.
- Поручик, но сред нас има жена!
Ржевски се замислил, погледнал си часовника и попитал:
- Мислите ли, че ще успеем?!
На бала звучи приятна музика, гостите танцуват. С трясък и гръм по стълбите се свлича поручик Ржевски и мъкне след себе си тоалетна чиния. Слага я в средата на залата, смъква си панталоните, настанява се удобно, изважда табакерата си и вежливо пита:
- Надявам се, дамите нямат нищо против да запуша!