Защо броят на българските студенти в Германия е намалял два пъти за последните 15 г.?

[balcon]

През учебната 2004/2005 г. българските студенти в Германия са били 12848 души, а през учебната 2019/2020 г. техният брой е само 6569 души. На какво според вас се дължи този значителен спад за толкова кратък период?

[Novak]

До приемането ни в ЕС България имаше спогодби за признаване на образование с Германия и Франция. Тогава имаше и програми на външните министества на Германия и Франция, провеждани съответно през Гьоте институт и Френският културен център, през които определена бройка, която не беше малка годишно се даваха стипендии.
След приемането ни в ЕС се отвориха и границите за образование, въпросните програми ги спряха. Изникнаха и много нови университети, където можеше да се кандидатства. Разбра се, че в тези две държави лесно се влиза висше, но изхода е много труден.
С времето се осъзна, че и ученето в чужбина не е за всеки. Англия със нейните студентски заеми също стана много атрактивна. Много се насочиха и към Холандия заради по-евтината издръжка.
За немско говорящите Виена стана много атрактивна - по-близо, евтин път, обучение и на немски и на английски и обучението е напълно безплатно, в Германия макар и малки все пак има някакви такси.

Образованието също е пазар.

[minkov]

Причините може да са много и най-разнообразни.
На мен най-достоверна ми звучи демографската причина
Повечето хора които са учили около 2005 г. са родени в интервала 1983 - 1987 г. - тогава са се раждали по около 120 хил деца на година, тези които учат сега са родени в интервала 1998 - 2001 година, а тогава са раждани по 70 хил човека и ако вярваме в нормалното разпределение, намалението изглежда логично.
Другата възможна причина е езика - ужасен и труден за изучаване. Към момента не е чак толкова популярен в България като английския.
Нямам представа какви са таксите за обучение, само за Великобритания имам представа, та може и това да е причина.

[Novak]

В Германия няма такса обучение, а само разни административни такси, които са някаква малка сума годишно. Основната тежест е издръжката на студента, която варира и зависи от избрания град. В бившата източна Германия е по-евтино и съответно издръжката е по-малка.
Това е за бакалавър, а магистратурите навсякъде са платени и са много здрави цифри. В зависимост от университета, доколко е престижен могат да стигнат и до 50 хиляди евра на година само за таксата.
Останала съм с впечатление, че в Германия ходят да учат предимно специалности с техническа насоченост и медицина.

Малко офтопик. Радвам се, че ЕП не прие да се орежат напълно европейските програми в тази насока, както искаше танте на срещата в Брюксел. Тази тенденция да се засилва пропастта между бедност и възможност за образование на моменти започва да става плашеща. От година на година в цял свят се налага като тенденция все по-малко хора да имат възможност за достъп до по-високо и по-добро образование поради финансови причини.

Дори и да се вземе заем за обучение, мисля, че в повечето случаи той се дава само за такси. В Европа са ниски, а за по-големия разход издръжката вече е трудно. Там трудно може да се справиш и да работиш и да си взимаш изпитите. Почасова работа може да те подпомогне нещо, но не може да реши изцяло проблема с издръжката.

Англия не я броя вече за Европа.

[balcon]

Имам поглед върху началното образование в момента. Никого не искам да обиждам, но вече не сме конкурентноспособни. Правят се тестове, оценява се по точкова система. Възможно е цяло "начервено" контролно да бъде оценено с "Мн. добър". А това не е от скоро. Много се занижи нивото на образованието в България и това е факт. Студентите, които са заминавали преди 15 г. да учат точни науки в Германия са били 2500 души от общо 13000 - сега са само около 500 души. Това може да бъде обяснено единствено и само с тоталният срив на образователната ни система.
Мой познат работи във чуждестранна фирма - колцентър. Сформираше нов екип. Заключението му беше, че от родените след 1985 г. много трудно може да се спре на някой кандидат, а определено му трябваха по-скоро млади кадри.
Мой личен опит. Учил съм немски в гимназията. Не съм ползвал езика от тогава, а това не са малко години. За няколко месеца възстанових речниковия запас с помощта на приложение на телефона и слушане на радио предавания на немски език. За да видя как съм се справил, реших да кандидатствам за работа в Германия. Попълних тест по Скайп (за се вижда, че никой не ми помага) без грешка. От другата страна чак се учудиха - подобен резултат никой не бил постигал. В теста нямаше никаква граматика. Попитаха кога мога да замина. Учтиво казах, че ще си помисля. Около 2-3 седмици ми напомняха, че чакат отговор и дори след като отказах официално, продължиха да ме убеждават да замина. Явно езика затруднява не само студентите, но и работниците.
Можем да сложим розовите очила и да се самозалъжем, че нашето висше образование е на токова високо ниво, че просто вече няма смисъл да се ходи до Германия за едната диплома. Във всеки град с медицински университет у нас могат да се срещнат групи с германски студенти. Щом те идват, че даже и си плащат прилични такси, значи има какво да предложим и ние на Европа. Но дори и това да е вярно не е общовалидно. По-скоро важи единствено за медицинските ни ВУЗ-ове.