Познавате ли гъбите? Бихте ли рискували да си наберете сами гъби в гората?

[balcon]

Лятото е време за разходки по екопътеки. Изкушавали ли сте се да си откъснете гъбка и да си я сготвите след това? В планинските райони у нас могат да се забележат сергии, които предлагат гъби, които са брани в близката гора, а не са култивирани. Бихте ли се доверили на гъбар, който за първи път виждате? Какво правило трябва да спазим, дори и да сме сигурни каква гъба сме скъсали и сме си направили гъбена супа например? Редно ли е само един член на компанията да се жертва и да се нахрани и ако нищо му няма тогава и другите да си хапнат? Ако видим, че гъба в гората е наядена можем ли да бъдем сигурни, че е ядлива, след като не виждаме умряло животно до нея?

[Emil Enchev]

Сетих се за вица, дето на мъж първите жени му умрели от гъби, пък последната от удар. Щото не искала да яде гъби.
Много обичам гъби, но не ги познавам. Само ги консумирам с удоволствие. Купуваме си ги от магазините. Набрани в гората от непознат не бих си купил. Племенника ми ги познава и често ни носи. От него нямаме притеснения, но набрани от друг - няма теория. Това с наядените в гората гъби нямам идея, колко е вярно относно това, дали гъбата е отровна или не. Пък и не съм виждал такива. Нито с умряло животно, нито без.
Иначе, ако имаш тъща на разположение и е наблизо - що пък да не се жертва за благото на останалите.
То, нали в това се изразява една от основните функционалности на тъщите, да ни пазят от гъби.

[Novak]

Познавам повечето гъби. Баща ми беше гъбар и като малка постоянно ме водеше с него за гъби. Не съм брала от години, но пък тези неща са ми полезни когато избирам гъби да купувам. Не купувам култивирани печурки, заради отровите, с които се обработват при отглеждането им, а взимам само диви, предимно сушени и отвреме навреме пресни. Консервирани гъби избягвам, тъй като технологията на консервиране е дълга и по-сложничка и макар да знам, че предприятия би трябвало да следят за спазването им, имам някакъв предразсъдък към тях.
Та оглеждам гъбките дали са пресни:
-първо ги помирисвам, старите почват да имат един по остър и неприятен мирис
-цвят според гъбата
- после оглеждам за петънца - добре е да се знае, че гъбите не е добре да се пипат много защото стават на петна и омекват, което влошава вкусовите им качества
- оглеждам дали има тревички, пръст и т.н признаци за немарливо отношение
-оглеждам за пръстенче при видове, които трябва да имат, няма ли значи са стари.
-последно вече взимам гъба -пресните са леки и въздушни, старите са по-тежки и ако всичко дотук е ок купувам. Също държа сама да си ги избера и оглеждам всяка гъба, нищо че купувам от сертифициран гъбар.

Умение и изкуство си е гъбарство, а вкусът на всяка гъбка може да се разгърне и да достави наслада, много по-добре, когато са спазени всички детайли по пътя.

Даже съм отгледала няколко шийтакета на експериментаторското ми балконче.

[kypa]

Основният метод, по който разпознавам гъбите е етикетът, поставен върху опаковката им в магазинът. В гората обичам да ходя по други поводи, обаче да бера гъби до момента не съм изпитвал особено желание. Пресни от "отлежали" горе-долу мога да отлича.
Случвало се е да закупувам малки количества гъби от случайно срещнати гъбари въпреки осъзнатите рискове за здравето и жювотът, като целта е била по-скоро насърчаване на личната горска инициатива отколкото самата консумация на гъби.
След разискване на текущата дискусия е възможно и даже вероятно да си преразгледам критериите за избор, видове и количества (към момента не консумирам много, като това може да се промени) закупувани и изяждани гъби.

[balcon]

Защо да ходиш в гората за гъби като ги продават в магазина? Култивирани са и на практика няма риск за здравето. Има и разнообразие - в буркани, в тарелка, на килограм, в консерва.
Стана ми интересно и бях решил да си взема сушени гъби (мисля манатарки) по време на преход в Родопите. Минахме през прословутото село Рибново. Освен, че е известно със сватбите си, жените в селото все още се занимават със земеделие, въпреки че мъжете им изкарват предполагам достатъчно пари в строителството, ако се съди по многото новопостроени модерни къщи. Още в началото на селото видяхме жена, която прибираше рамките с мрежи, на който бяха наредени нарязани гъби. Сушат се директно на пътя, в двора, на терасата на къщата и въобще където има място. Най-вкусни са предполагам тези изсушени на пътя. Колите преминава на сантиметри от тях, макар и да не съм много сигурен колко точно коли на ден преминават през това високопланинско село. Между другото сушилните са тютюн също са разположени опасно близо до основният път. Е, отказах се. Лекият нюанс с покупката на гъби е както и при покупката на всичко останало - по-добре да не ставаш свидетел на производствения процес, а само да си го вземеш от стелажа в магазина.

[balcon]

Все пак сред нас и сред четящите форума със сигурност ще се намерят ентусиасти, които ще се изкушат да си наберат гъбки в гората. Снимах табела в Природен парк Пирин. На нея са посочени само 8 от най-често срещаните гъби на територията на парка, а те като цяло са само 376 вида от 3 отдела, 5 класа, 18 раздела и т.н. Успех с разпознаването!
Важно е да запомним, че гъби се берат само чрез отрязване с остро ножче на 2-3 см. над земята. Откъсването на гъбата разкъсва мицела и унищожава находището. Заради не до там доброто качество, помествам и трите снимки.





Ето и две снимки на гъби, които не откъснах. Само едната е ядлива, според мен .