Как се отразяват социалните помощи върху паричната, финансова и икономически системи?

[kypa]

При нормални условия паричните средства за социални помощи се набавят най-вече от данъци и такси. В условията на глобална криза и бюджетен дефицит обаче единственият възможен произход на парични средства за социални помощи е печатането.
Как се отразява това върху финансовата и паричната системи? Кои икономически отрасли засяга и в каква насока? Как се отнася влиянието на новонапечатаните парични средства вкарани в икономиката посредством социални помощи спрямо останалите начини (за вкарване на новонапечатани парични средства в икономиката)?

[GeorgiRR]

Социалните помощи требе да са регламентирани много точно. За кои слоеве от населението са предназначени и съответно какви потребности покриват. А не както преди време имаше публикации за многодетни, самотни майки от мургавото население дет стигат до над хиляда кинта социалки. За кои слоеве, то е пределно ясно, може винаги да се дифинира. Но требе да се наблегне за какви потребности! И друг път съм писал за ваучерите като вторична валута. Щот ваучерите лесно се управляват. Като се каже само за хранителни стоки и битови сметки, никой друг търговец нема да ти ги вземе. И да са със срок на валидност, месец за месец. Следващия месец друг дизайн. Така първо нема да могат да се фалшифицират, и второ, на момента се консумират.
А за да не се отразяват върху финансовата система, могат да си се заработват от самите социално слаби. Като обявява общината търгове за смето и улично почистване, да има условие фирмата спечелила да предоставя на общинат квота от еди колко си работни места за контигента социално слаби. И значи искаш да получаваш социални помощи, ОК!!, имаш ги, но 5 или 8 или 10 дни в месеца отиваш и развяваш метлата по улиците. Некога царя се опитваше да наложи подобна схема, "социалки срещу труд", но не знам защо не разви идеята.

[minkov]

То зависи за къде говорим.
Ако е за България, дори и в мирно време парите за социални плащания не са само от данъците.
Въобще ако се разгледа бюджета на българската държава се вижда, че данъчните приходи в него са само 1/4 от всички приходи. Останалите пари се осигуряват от бизнесите на държавата.
При условията на валутен борд пари чрез печатане не могат да се осигуряват извън планираните и затова се налага да се прави преструктуриране на бюджета.
За България това ще се случи вероятно в края на май или през юни месец.
В общи линии ще се вземат пари от някъде и ще се прехвърлят в часта за социално подпомагане.
Другият възможен вариант е да се прехвърлят за следващата година разходите, чрез емитиране на дълг, който да се погасява през следващите бюджети.
При всички случаи поне в България това няма да е причина за увеличаване на инфлацията и вероятно ще пострадат някои от големите инфраструктурни провкти - магистрали, газопроводи и други подобни.

[alba]

Ами аз си мисля, че специално за България не можем да имаме никакви притеснения, защото нашият финансов министър цепи стотинката. Голям скъперник е Горанов. Ние сме най-бедната държава в Европейския съюз, но това не значи, че раздаваме най-много социални помощи. Дори и сега при задаващата се тежка криза мерките на правителството не предвиждат безконтролно раздаване на пари. Всъщност всички помощи ще са под формата на заеми. На фирмите и хората ще се гарантират от държавата заеми от банките, които след време трябва да върнат. Така че няма опасност да се раздават социални помощи, които да объркат финансовата система у нас. В другите държави как ще се случи можем само да предполагаме. Там идват сведения, че ще се налеят огромни средства и за фирмите и за хората. При какви условия и дали трябва да се връщат тези пари не е ясно? Аз по принцип си мисля, че с този стил на печатане и раздаване на милиарди финансовите системи са отдавна пробити и работят противно на всякаква логика. Може би тази жестока криза идва, за да се наложи едно зануляване и рестартиране?

[jssj]

Само не разбирам, защо сме толкова зле настроени към социалните помощи за нашите "братя римляни", а не сме така критични към помощите за банките например. Производство, търговия и потребление са като скачени съдове, и зависят един от друг. Когато държавата налива всеки месец соц. помощи на братята, те не отиват за спестяване, нито за луксозни стоки, а директно в потреблението на хранителни стоки, и 20% ДДС автоматично влизат обратно в бюджета. Даже по-вече, защото братчедите обичат да си попийват а там пък има и акциз. Останалите отиват като печалба на търговците и в производството. /за разлика от парите към банките, които отиват директно на борсата и надуват изкуственно активите/Представете си ако три месеца държавата не налее пари през соц. помощи, как това ще се отрази на производството и търговията с хранителни стоки. Вярно,че една част е внос, но това е по-малкия проблем. Защото ако държавата реши да налее в бизнеса, давайки му възможност да задържи още по-голяма част от печалбата за себе си, тя едва ли ще мине през хранителния сектор, а по-скоро ще се купуват луксозни стоки които в голямата си част са внос. Във всички държави се раздават помощи, първо за да няма социално напрежение, и второ защото задължително трябва да има малък процент "здравословна безработица". Получи ли се 100% -това заетост става още по-лошо- следва натиск върху заплатите, спад на печалбите, слаба конкурентност и пр. и пр...... /тя тая тема много дълга /

[kypa]

Социалните помощи - било то новонапечатани или събрани по някакъв начин от гърба на други хора пари - наистина директно влизат в икономиката като част от потреблението поради невъзможността на хората, получаващи ги да спестяват и да ги изкарат (временно) от икономиката.

Важно е обаче да отбележим и отраслите и конкретните пазарни ниши, в които отиват - стоки от първа необходимост, предимно хранителни и питейни продукти с не особено високо качество, както и лекарствени продукти често одобрявани по идея на знайни и незнайни лобита. В днешно време при високи изисквания към местното производство и нулев контрол по вноса от големите вериги магазини това може не означава кой знае колко много за българската икономика (ако става въпрос за соц. помощи в България). В другите части на Европа положението вероятно е аналогично. Ако успеем по някакъв начин да анализираме къде точно отиват парите от соц. помощи (а и като цяло откъде първо минават парите на една голяма част от народа) според мен би трябвало да забележим права зависимост между големината на фирмите на производители/вносители и дела от парите, които излизат от местната икономика по един или друг начин.

И все пак ако сравним новонапечатани пари влезли в икономиката като соц. помощи с такива стигнали само до финансовите пазари положителният ефект за икономиката най-вече местната и хората, забъркани с нея от първите в повечето случаи би трябвало да бъде многократно по-голям. От улесненията за субектите опериращи финансовите пазари освен инфлация друго не знам дали можем да усетим.

[alba]

Самото словосъчетание социални помощи не звучи никак благозвучно. Всеобщо мнение е, че който е стигнал до положението да разчита на помощи от държавата значи не е никак добре. Дори да няма вина за тази ситуация. Това обаче в момента се променя, защото живеем във времена когато дори съвсем здрави, прави, умни и способни хора остават без работа и доходи. При този спрял свят и стопирана световна икономика перспективата да се намери работа не е добра. Затова държавите се бъркат да раздават все повече и повече помощи. Банките спират да гонят своите длъжници и започват да отпускат заеми при облекчени условия. Много пари ще се налеят точно под формата на помощи за бизнеса и хората. Дали ще стигнат е сложен въпрос. Аз предполагам, че това ще се отрази доста драстично на световната финансова и икономическа системи. Вероятно е след края на кризата да се наложи пълен рестарт и преосмисляне на много от досегашните практики. Само да сме живи и здрави да видим какво точно ще стане.