Какво трябва да вземем под внимание при хеджиране на валутен риск?

[kypa]

За големите корпорации, хеджирането на риска от междуконтинентална търговия, СОТ докладите всички сме чели малко или много.
В условията на навлизащата система от криптовалути обаче волатилността изниква като възможен риск дори за дребни и краткосрочни транзакции - сума равняваща се на минималната работна заплата може да се увеличи или, което е по-лошото - да намалее със сума равняваща се на средностатистическа сметка за ток в рамките на по-малко от три дена.
Хеджирането на такъв вид риск е може да се каже наложително.
Но какво трябва да вземем предвид като го извършваме? Как да калкулираме разходите? Какви цифри са изгодни, какви не са? Т.е. при какви обстоятелства хеджът става по-скъп от риска?
Можете ли да дадете други примери вкл. от реалния живот за хеджиране на валутен риск?

[K_W]

хеджирането на валутен риск може да стане по няколко начина, чрез опции, cfd,фючърси или обмен на кеш.

изборът трябва да се направи, според индивидуалния случай и времевия хоризонт на сделките.

в случай на твърдо фиксиран времеви период най-удобно е да използваме опции.

хеджирането чрез cfd или фючърси според мен е най-изгодния и удобен вариант. разходите са изключително ниски, имаме възможността да използваме левъридж, което би довело до много малка сума която да блокираме, при определени обстоятелства дори може да спечелип допълнително от положителен лихвен суап.

хеджирането с кеш е най-скъпо, цените за обмен са най-високи, акот няма възможност да използваме левъридж, съхранението на валутата също може да е свързано с допълнителни разходи.

[ang_bs]

хеджирането на валутен риск не е толкова сложна операция, ако целта е да се запази стойността на капитала. тогава е достатъчно той да се раздели в 4 или 5 валути - usd, chf, eur, jpy, sgd и готово.
проблема идва когато чрез хеджиране се опитваме да спечелим. тогава има риск и той трябва да е осъзнат и преценен.
пример: отваряме две насрещни позиции. чакаме 200 точки в едната посока, затваряме губещата позиция, чакаме още 20-30 точки печалба и пак хеджираме. спреда си е спред, има и суап. накрая може да се окаже, че плащаме повече на брокера, отколкото печелим.
има роботи написани по този модел, но като повечето роботи успяват само при определени пазарни условия.

[minkov]

Хеджирането с цел елиминиране на валутния риск е някакво неизбежно зло, ако искаме да се застраховаме от евентуални големи загуби срещу малък разход.
Специално при теглене от инстата в хойни би трябвало да е лесно хеджирането и сравнително евтино - винаги ще ни струва един спред.
В момента в който наредим теглене в койни вземаме къса позиция в платформата със същото количество койни, които сме пуснали за теглене.
Така при промяна на валутния курс на койна в периода между заявяване на тегленето и обмяната на койните в реални пари на едното място ще се генерира загуба, а на другото печалба и при обмяната затваряме и позицията в платформата.
Така ще сме загубили само един спред за позицията в търговската сметка.
Естествено ще сме загубили и всички комисионни по пътя от койн до реални пари, ама то тях ще си ги загубим и без да хеджираме.

[kypa]

Според мен основните разходи за хеджиране на валутен риск трябва да са стандартните "три С-та" разходи за позиция с ливъридж - Спред, Слипидж, Суап с евентуална възможност едно или две от тях да бъдат ефективно нула.

С Релевантния към момента пример от заобикалящата ни среда - изтегляне на парични средства посредством Лайткойн хеджиращата позиция можем да извършим както в брокера, т.е. Инстата, така и в крипто борсата.

При извършване на сделката в брокера към момента плащаме около 0.8% спред - 0.70 за цена 90.00. Комисионна няма, суапът е 0.20 (0.2%), т.е. на три дена или в петък (тридневният суап е тогава) плащаме почти още един спред.

Някои борси вече предлагат и търговия с маржин. Самият маржин не е най-важното, това което всъщност ни интересува е възможността за къси спрямо баланса ни позиции. Т.е. с баланс само в евро ние можем да продадем лайткойн за евро, което е сделката за хеджа.

Аз все още не съм пробвал технологията, но доколкото чета условията в Кракен спреда изглежда около 0.15 т.е. малко по-малко от 0.2%, комисионните са общо 0.5% (за маркет ордери, ако търгуваме с отложени са малко по-малко), суапът го наричат ролоувър и обявеният таван е 0.02% за 4 часа.

Важно е да се отбележи, че ако отворим позицията в брокер след полунощ и завявката бъде изпълнена на същия ден суап няма да платим изобщо.

Т.е. условията са реално идентични.

[kypa]

Друг възможен начин за (частично) неутрализиране на риск от валутни операции е поддържане на оборотен баланс от съответната валута - в Релевантния случай Лайткойн. При първата транзакция - закупуването на рисковата валута (в Релевантния случай изтеглянето на парични средства в Лайткойн, но в други случаи е възможно поръчване на стока от друга държава или континент или друг някакъв вид задгранична инвестиция) обменяме от оборотния баланс в крайната валута (в Релевантния случай Евро, в случай с внос или задгранична инвестиция в производство може пак Евро, но по-скоро нашето си Левче). Изпълнението на транзакцията/вноса/производството попълва оборотния баланс.

Недостатъкът е, че трябва да затворим пари за оборотен баланс, като на тази инвестиция търпим 100% риска от волатилността. Предимството е, че няма да плащаме спред, комисионни и суап за всяка хеджираща транзакция. Общо взето този начин би трябвало да излиза по-изгоден от хеджирането чрез маржин когато извършваме голям брой малки по обем транзакции. При малко на брой, но по-значителни като обем (като дял спрямо нашата собственост - лична или фирмена) хеджирането чрез маржин би трябвало да е по-изгодният вариант.