Чрез какви лостове централните банки въздействат върху финансовите пазари?

[kypa]

В законите на държавите по света има описани процедури за провеждане на паричните политики, обикновено изпълнявани от централните банки при малко или много контрол от страна на правителствата (или поне претенция за такъв).
С това ли се изчерпва въздействието на тези лица и структури върху финансовите пазари? Използват ли се други някакви методи? Едни и същи цели ли се преследват или има и нещо друго?

[privelege]

Леко промених заглавието.

[kypa]

Основните лостове, с които централните банки извършват паричната политика, която се осъществява в директно влияние върху париното предлагане са определяне на лихвени проценти, плаващ/фиксиран курс (или нещо по средата - горна и долна граница), директен обмен на валута, резерви и понякога условия за финансиране. Като последното се простира и извън паричната политика и често оказва влияние върху други пазари - на труда, на някои суровини и материали с местно стратегическо значение и други.

Централните банки обикновено са част от по-голяма банкерска структура - примерно т.нар. Федерален Резерв на САЩ - собственост на картел от частни банки. Търсене, предлагане, обмен на парични средства, в които участват икономически субекти обикновено се извършва между тях и търговски банки, а паричните потоци от и към (най-вече "от") централната банка се ограничават до търговските. Но и така става.

Оригиналната идея на темата беше дали тези търговски банки или други свързани лица - примерно политици, мастити бизнесмени и др. спомагат по някакъв начин за извършването на паричната политика и желаното въздействие на централната банка върху финансовите пазари. Но и така става.

[GeorgiRR]

Давам конкретен пример с швейцарското бнб. Значи преди години беха сложили бариера на 1,20 при юесдоЙляр/швейцарски франк. Изкуствено бяха спряли поскъпването на швейцарецо. Отделно лихвения процент за чужди депозити бе отрицателен. Гонеха притока на външни капитали, щото просто нема къде да ги вложиш и да направиш обороти че да осигуриш дивиденти. Швейцареца бе може би най атрактивен към момента, и неговото поскъпване сигур щеше да доведе и до некой негативни нюанси в икономиката на швейцарците. Всичко произведено в страната става непродаваемо на вън, ако националната ти валута е прекалено скъпа.
Та това си е доста добър лост за влияние върху икономиката на страната, а индиректно и на външните пазари.