Какво мислите за урбанизацията?

[КинО]

Какво мислите за Урбанизацията и свързаното с нея преструктуриране на икономиката - местна, локална, континентална, световна?

[КинО]

Разглеждам Урбанизацията, като резултат от хиперразвитието на технологиите, на което моето поколение стана свидетел.
Казвам моето - това на 50 + годишните, тъй като ние видяхме някога селата в които живееха много хора и в училищата на които имаше ученици, а сега сме свидетели на изоставени села, в които почти не живеят хора. А в останалите села няма Млади хора, тоест и те полека лека отиват към първата група.
Като резултат от това ядем хидропонни зеленчуци и плодове, които нямат никакъв вкус, да не говорим за този, който помни пак моето поколение. Аналогично е и с продукцията на животновъдството.
В масовите (борсови) зеленчукови култури - най-ползвания термин е ГМО.
Но пък вече всички имаме автомобили, даже 2 ... даже и 3 в домакинство. А ожеже всички сме в големите градове - и вече няма място за хората. Ама все повече идваме в тези градове или се местим в други по-големи, дето още повече няма място за нас )
Лично аз съм за деурбанизацията, и скоро мисля да се равня по Минков (надявам се, че нямаш против да те ползвам за бенчмарк) и да се преместя в някое селце

[GeorgiRR]

Да се преместиш в некое селцее е добра опция, стига да имаш технологиите да си бачкаш нормално, както сега казват от хоумофиса. Но преди 60 години, кога в БГ и започнало урбанизацията тез възможности ги е нямало. Комунистите докарали трактори и комбайни па селата и повечето народ останал без работа. Преди тракторите, всичко било просто, с воловете на нивата и така по цел ден, докатн аесен не се прибере всичко. Та тая миграция на хората към големите градове не е случайна. Буквално по цел свет големите метрополии са притегателно място за милиони хора, без разлика от цвят на кожа, религия, език. Може и да има известна корекция на този тренд, нормално е. Обикновено чивяк като се пенсионира и почва да се оглежда за некое селско имотче, където да си седне под асмалъка вечер и да релаксира над чашка гроздова ракийка. И яз съм с единия крак на село.

[minkov]

Урбанизацията е неизбежен процес свързан с развитието на технологиите и все по-голямата нужда от промишлени работници и по-малката нужда от селскостопански такива.
Специално в България никога не е имало глобална урбанизация въпреки, че по статистика 71% от населението е градско.
Дето има един лаф: българина от село можеш да го изкараш, ама селото от българина не можеш.
Почти всеки, където и да живее си има някакво парче земя, понякога и с къща и ползва някакви селски благини.
И който съвсем няма започва да сее домати и чуки по терасите, покривите на блоковете и къде ли не.
Със съвременните комуникации практически на село можеш да живееш без да усещаш разликата с града, особено в селата разположени в 20 километровата зона около големите градове.
Поне в селото в което аз живея наблюдавам и преселение на млади хора с малки деца, така, че не се изместват само дъртаци като мене.

[GeorgiRR]

Със съвременните комуникации практически на село можеш да живееш без да усещаш разликата с града, особено в селата разположени в 20 километровата зона около големите градове.

Реално за големите мегаполиси, 20 км си е вече квартал на града. Лос Анжелис е град с диаметър 160 км., демек от Перник до Стара Загора. И населението си живее в едни красиви едно и двуетажни къщи, и райграс в дворчето пред тях. Небостъргачите дет ги гледаме по картичките са деловото сити, хотели, офиси на компании, банки. Но за тази огромна територия си иска и инфраструктура и то съвременна. По нашите села каква е канализацията, къде отива мръсния канал. А на много места са септични ями. Какви са улиците, уличното осветление. За да бъде привлекателно за средния българин да предпочете селото, то трябва да предлага и съответните благинки на цивилизацията. Да не говорим че в единствения магазин в центъра на селото, цените са двойни и тройни в сравнение центъра на София. Като няма конкуренция ще е така.

[Novak]

Урбанизацията доскоро беше цел на всички, свързваше се с икономически ръст, развитие, креативност. Тренди беше и все още е. Парите и кариерата се намират в урбанизираните места. Стандарта на живот е доста по-висок във всяко отношение и като предимства и като разходи.
Планетата пренаселена, проблеми с климата и други локални проблеми във време на глобализация доведоха до преместване на едни огромни маси хора към високо урбанизираните държави, които пък не могат да поемат този наплив. В следствие на което взе да спада стандартта на живот там, сигурността и други неща вече не са вече същите.
Зародиха се незнам как да ги нарека - течения от типа off the greed и всякакви други производни, които отричат урбанизацията и ратуват за по-природосъобразен живот. Незнам като численост дали имат голямо разпространение, но все още са в сферата на изключенията.

[КинО]

Урбанизацията обаче ни доведе до много отдалечаване от изначалните човешки умения - осигуряване на прехраната и оцеляване. Явно това донесе големия интерес към всичките реалитита акцентиращи на това - Ферми, Сървайвъри, Биг Брадър, и др. Да могат младите да се запознаят с някои от дейностите, дето от хилядолетия е вършил човека. И да научат какво наистина е Овца, Крава и Змия
Младите хипстъри, всички онези които милеят за естествените красоти и плажове по морето и запазването на планините малко лицемерно искат и едното и другото. Искат всички удобства на Хиперурбанизацията - да може да джиткат селфита от най дивите места, ама да няма 5G. Да палнат самолета и да идат при природата в суровия и вид, което само по себе си е противоречие, ама те бързяат и не ходят с дизековата кола да не замърсяват де.
В коронавирусната изолация много хора започнаха да усещат благините на обратното, дали ще го наричаме деурбанизация или рустикалност, поне е сваляне на темпото (downshifting). А е и полезно - на село въздуха е по-чист, доматите по-вкусни. Ракоията - истинска

[Kjati]

Урбанизацията, както наричаме масовото преселване на хората във все по-разрастващите се градове, е пряко следствие от индустриализацията, която при своето развитие се нуждаела от все повече работници в промишлеността. С развитието на технологиите обаче необходимостта от такива работници намалява значително като тенденцията е да се сведе до минимум. Секторите, които поемат освободените от промишлеността, преимуществено са тези на търговията и услугите - неизбежно следствие от концентрацията на население в градовете, но като цяло тенденцята и при тях е в спад - автоматизацията постепенно завзема и тези сектори.

Предвид непознатото досега огромно нарастване на населението на планетата, масовата урбанизация все повече се очертава като реална заплаха за общото здраве и благосъстояние, безопасността и качеството на живот на хората и започва да взема характер на бедствие, с което държави и организации ще продължават да търсят начини да се справят. Основната причина е, че съвременните градове, такива каквито ги познаваме, просто не са проектирани по начин, пригоден за грамадните количества хора, които ги обитават. Предстои градовете да изпитват все по-силни затруднения да се справят с икономическите, социални и екологични проблеми, които произтичат от пренаселеност, трафик, социално неравенство, все по-високи нива на замърсяване, управление на отпадъците и т.н.

Простичко казано, всички ние, обитаващи скъпите си градски гета /по-неугледни или привидно луксозни - те са все това/, сме просто заложници на всякакви търговски организации /доста често монополисти/, които ни доставят жизнени ресурси - енергия, вода, храна и т.н. Всичко това "го пускат" от някъде - нищо не е в нашите ръце - и ако недай си боже "изчезне" дори за няколко дена, последиците биха били непредвидими. Наскоро можахме да се убедим че дори слънцето и свежият въздух е възможно невинаги да бъдат достъпни, така разбрахме че тези привидно апокалиптични сценарии могат доста бързо да се превърнат в кошмарна реалност. Което може само да ни дари с мъдрост да преосмислим радостите на урбанизацията и нейните привидни "удобства", които реално са капани, правещи ни абсолютно зависими.

Няма да се съглася, че хората се насочват към оттегляне от големите градове след пенсионната си възраст, мисля че това отдавна вече не е актуално. От доста години, дълго преди корона истерията да ни демонстрира "лукса" на това да имаш собствено "парче" слънце и почва под краката си, в България /по света този процес тече отдавна/ нараства броят на хора в трудоспособна възраст, които се насочват към живот на място, където те и децата им могат да имат повече независимост, спокойствие и по-непосредствен досег с природата /защото ние сме част от нея, независимо дали съзнаваме това, и се нуждаем за своето физическо и психическо оцеляване от контакт с първоизточника/.

Основно този процес на оттегляне от градските гета се улеснява от разрастващите се възможности да се осигуряват доходи дистанционно, хоум офиси, свободни професии, в това число, разбира се, успешни форекс брокери и трейдъри
В България, поради неголемите разстояния между селищата, това е напълно приложимо и за работещите в производството, сферата на услугите и др., които изискват всекидневно присъствие. Както се казва, ако има желание - има и начин.

Развитието на технологиите също благоприятства този процес - ако поискате, можете да си осигурите свои източници на енергия и вода, а по-ентусиазираните могат да произвеждат и част от храната си. И ако местният магазин е скъп и недобре зареден - какво ви пречи веднъж седмично да напазарувате по-мащабно в предпочитания градски магазин - не правехте ли точно това по време на извънредното положение? Тези битови неща са просто въпрос на навик и психологическа нагласа.
Това е включително и начин да преобърнем негативите в позитиви:
- да използваме като трамплин негативното и травмиращо преживяване "корона вирус", за да "отскочим" в по-благоприятна за нас посока
- да впрегнем технологиите в полза на своята независимост, вместо просто да се обграждаме с луксозни и ненужни електронни играчки
Може би вие ще продължите списъка?

[alba]

Ами аз си мисля, че това е един кофти процес. Специално за страна като България, където допълнителен проблем е демографската криза. Всички хора се струпаха в няколко големи града и останалата част от страната направо пустее. Съответно и цялата икономика се е състредоточила в тези няколко града. Управляващите се стремят да държат под своя опека тези градове и затова наливат почти всички възможни пари в тях. Неудобствата са задръствания, шум и мръсен въздух. Също така недостиг на места в детските градини и училищата. За това се сещам в момента, но сигурно има и друго. А България има страхотна природа с китни селца, които обаче пустеят и се рушат, защото там почти никой не живее. Същата участ сполетява и малките градчета. Селското ни стопанство загива и се налага да внасяме скъпа и съмнителна продукция от чужбина. Ядем чуждите отрови, а нашата земя няма кой да я обработва. Явно вече не е престижно?

[kypa]

Урбанизацията и преструктурирането на икономиката са взаимосвързани процеси, като връзката между тях е по-скоро циклична, отколкото еднократно и еднопосочно причинно-следствена.

Един от първите икономически процеси, които рязко засилват урбанизацията е развитието на търговията. Заетостта на повече хора в търговията и свързаните с нея индустрии - пазари, банки, армия, корабо- и друго превозно-средство-строене се извършват много по-лесно в градска отколкото в селска среда, особено в градовете около пристанищата. Засилената урбанизация от своя страна повлиява на икономиката на тези градове - търговията на дребно нараства многократно, вторични отрасли като хотелство, ресторантьорство, отдаване на недвижими имоти под наем, образование включително професионално и/или високо платено се развиват. Те това последното е пряко свързано с научната дейност, от която произтичат следващите две големи промени в икономиката - манифактурното производство и машиностроенето, т. нар. "индустриалната революция". Ефекта от двете е идентичен по смисъл - производителността на труда нараства многократно, но се появява нуждата от нови организатори на работния процес - намалява делът на работниците и нараства този на служителите. Разликата е в мащаба - за вторият случай десетки, стотици даже хиляди пъти по-голям.

Преструктурирането на икономиката не се случва само в града подлежащ на урбанизация, а в световен мащаб - в първият случай (развитието на търговията) започва разделение на основните икономически процеси според териториите, между които се случва търговията - производството се извършва в единия, а потреблението в другия. В ранните периоди само вторият е урбанизиран.
С манифактурното производство и машиностроенето основната разлика е регионална - обработват се и се разпределят и преразпределят суровини и материали събрани от региона около съответният град. По-късно с машините създадени в него също се обработват земи в региона, а не в града.

Единственото нещо, което не се е изменило през всичките хиляди години е зависимостта от земеделието - никакви индустрии или услуги не могат да функционират без да има храна за хората.