При работа на форекс пазара, преследват ли ви комплекси, психологически бариери?

[GeorgiRR]

От време съм забелязъл, че работя ли с акции, влизам само дълги. Опитвал съм се, дори при добър анализ, предполагаш къси позиции, не влизам. Някъде подсъзнателно в мен, се е загнездило някакво усещане, че акциите трябва само да поскъпват. И дебня само дъна, за влизане бичата. В същото време пропускам удачни входове за къси позиции. Това е само при акциите. При всички останали инструменти нямам подобни комплекси. Спомням си преди време един колега във форума споделяше същото, но за всички инструменти.
Преследват ли ви подобни комплекси, помагат или пречат на търговията?

[minkov]

Аз не търгувам акции и затова нямам точно такъв проблем, но това не означава, че нямам никакви психологически терзания.
При мен най-големия психологически проблем, колкото и странно да е, е какво да правя след добра печалба. Понякога след добра печалба ме обзема такава еуфория, че започвам да си мисля, че съм непогрешим и целия пазар е мой, което обикновено води до това, че губя по-голяма част от печалбата, а понякога цялата, че и повече даже.
Обикновено успявам да овладея ситуацията, ама все още не винаги.
Ама продължавам да работя по въпроса.

[kypa]

Аз като пробвам малко по-дългосрочна търговия започвам да усещам пак новобранския страх от печулившите позиции - да не вземе пазара да обърне и да изтървем стотинките дето са започнали да трупат. Сега като се замисля предполагам, че се случва поради прекъсването на последователността на нова информация от пазара и навременният ѝ анализ, т.е. напълно логично е да се случва. Възможно е обаче това да е и един от подсъзнателните фактори, поради които не искам да търгувам по-дългосрочно.

Про акциите наистина има разлика между късо и дълго. Някои от процесите зад движения нагоре и такива надолу са фундаментално различни. Всъщност къса позиция е на практика невъзможна без предоставен ливъридж под една или друга форма или някакъв деривативен инструмент. например опция (съчетава и двете).

[K_W]

Най трудното в трйдинга е именно психологическия аспект. Търговията на всеки е повлияна от това което му се е случавало през живота и различните насадени баяси.
Именно затова бих казал, че ключа към успеха е систематичния трейдинг, където за разлика то дискреционния вичко е предварително премерено, знаеш че работи и единствено трябва да се пребориш да следваш системата и да изтърпиш периодите на дроудаун.

Аз лично не се сещам за конкретни баяси, които да ми вредят или често да се намесват в трейдинга ми.

Що се отнася до акциите, там наистина дългата страна е за предпочитане, най-малкото ъп сайда(възможността за ръст) е неогрничен, за сметка на възможността за спад. При късите е точно обратното, възможността за спад е ограничена.

[ang_bs]

Всичко ме преследва като търгувам с реални пари. На търговията на демо сметка подобен проблем нямам.
Изхода е само един - някой да зареди вместо мен три смети - две демо и една реална. Напрежението би трябвало да е по-малко понеже ако губиш, има вероятност да губиш на демо сметка, но същевременно с това трябва и да се внимава на 100%, тъй като има вероятност въпросната сметка да е реалната.

[K_W]

Една от най-интрересните психологически бариери която съм срещал и чувал от ралични източници е тази да печелим пари от трейдинг с минимални усилия.

Оказва се, че човешката псиика много трудно възприема печеленето напари, без положен труд. Всеки би си казал нямам и няма да имам никакви прблеми с това, но че сто се оказва, че печеливши трейдъи се самосаботират. Това да не се чустваме дбре при печалбите е заложено с векове еволюция в съзнанието ни.
Поколения наред средстваа са се изработвали с тежък и упорит труд. Пазарите и тук са контраинтуитивни и противоречат на масовия тренд. При тях често колкото по-малко правиш толкова по-лесно се получават нещата и толкова по-добър е резултата.

[Fafa]

Нито имам комплекси във форекса нито психологически бариери...
Когато имам добър вход влизам в позиция и слагам обикновено профит ,/ малко със стоповете съм скарана/ , но понякога слагам и стопове. Когато съм преценила че дадена сума мога да си позволя да е загубя въобще не ми пука... и спирам да гледам графиките а си върша някакви други неща. Отвреме-навреме разбира се поглеждам Какво се случва тъй като ми е любопитно. Но аз форекса не го приемам като работа а като някакво приятно занимание от което мога и да изкарам някой лев.

[lyubo]

О да определено още имам, и съм имал в трейдърското си миналото много психологически бариери по-време на работния ден, а и извън работно време. Като например: да не мога да спра да мисля за трейдинг, тоест тогава когато съм уж вече приключил с материята (след 12 ч. на ден) и вече станал от компютъра графиките, стратегиите, плюс емоциите и прочие още да са ми яко в съзнанието, без да имам сили това да го спра.

Списъка с травми и бариери (главно от страхове и суети) които съм имал през годините учебен и практичен трейдинг би бил дълъг, поне не малък. Сетих се за най-шокиращият ми случай, аз ще си го призная накратко: беше преди мн. години бях много зелен Трейдър и в този ден пазара, тренда ме направи дето се вика "направи на кайма" и в един момент аз рухнах и почти се разплаках по-точно имах сълзи в очите си.

[GeorgiRR]

Най голямата тревога и комплекс при трейдера според мене е, след като е влязъл вече в позиция, и пазара е тръгнал срещу него, "как можах да вляза точно тук, пак допуснах грешка, що не изчаках още малко!". Грешка ли е това? Щом има графика, значи някой в момента купува а друг продава! Едва ли някой влиза на пазара че да губи. Един търси вход на минутната, друг на часовата, трети на дневна и месечна. Един ще излезе след 15 минути от сделката, друг след две седмици. Според мен грешка е не къде си влязъл, а с какъв обем от акаунта си влязъл и кога мислиш да излезеш!! Често трейдерите излизат от паника , или пък чакат до последно пазара да обърне в тяхна посока и става принципа на "сварената жаба".

[alba]

Не знам дали се наричат точно комплекси, но си имам опасения когато търгувам на валутния пазар? Доста опасения и притеснения при това. А това определено ми пречи да взимам най-правилните решения и да предприемам най-полезните за сметката ми действия. Често се случва да подозирам, че ще ми ударят стопа на дадената поръчка и затова не бързам да го слагам или го местя доста далече. Това в много от случаите не ми носи никаква полза. Дори когато съм сигурна в своя анализ не смея да отворя сделка в даден финансов инструмент от страх да не би да сбъркам и това да ми донесе загуба. Ако все пак си пусна поръчка, то тя е с малък обем и я затварям почти веднага на незначителна печалба. Това са много неприятни психологически бариери, които ми пречат да реализирам потенциала си на валутния пазар. А е ясно, че имам такъв, защото на демо сметка, където не се рискуват истински пари търгувам почти безпогрешно. Там успявам да преодолея всичките си комплекси и психологически бариери. Това спокойствие от демо сметките ако мога да го пренеса на реалните сметки ще е огромен пробив. Тогава перспективите ми за печеливша търговия ще се увеличат.