Влизам
Регистрация
Тема: 
Намери всички мнения
ПодписвамПриятели,
ставащото в Родината, както и една статия на Петър Николов от преди време ме провокира да споделя с вас тези негови разсъждения, които аз си позволих да редактирам:
Днес робите са с двойни окови - на труда и на кредитите. А такъв роб революции не прави. Най-много да превърти и да ограби банка, да се самоубие или да стане алкохолик.
Някогашните "роби" са имали гнева си и никаквото си заплащане. Тоест - съвършено няма какво да изгубят, ако се вдигнат на бунт. Освен главата си. Заеми са били отпускани само на една определена каста, която е притежавала собственост. Банкирането още не е стигнало до онези с оковите...
Сега обременените от една страна да не изгубят работата си, от друга - да изпаднат в просрочие по кредитите, съвременни хора, са къде къде по-несвободни.
Зависимостта е известна: повече кредити срещу повече работа /ако я има/, съответно повече конформизъм. Действаме така, както прави групата около нас. Дори и в "индивидуалистична" култура като съвременната.
Съседът си е купил супер нов хладилник с антибактериално покритие на лизинг - купуваш си и ти. Няма значение как ще пасне в панелката или маломерния ти апартамент, и няма значения, че не си в състояние да напълниш всичките шкафове на фризера.
Теглиш заем - за почивка, кредит - за нови мебели, правиш ипотека с 6% лихва при гратисния период, която се удвоява в кризата, защото... ами не си чел ония дребни текстове, кво да им четеш!?.
И също като оня Боб от Алабама си вярвал щастливо и наивно, че ще си работиш, и даже заплатата ти ще расте, и даже и в България, за да си плащаш вноските. А и да рефинансираш някой от потребителските - що не, иначе как ще издeяниш?!
Боб от Алабама обаче е ясен, той е от онази категория рискови кредитоискатели - без кредитни досиета, към които американските банки бяха особено щедри да отпуснат кредити, за да си купят жилища. Не защото искат дом за Боби, а за да строят компаниите, а те пък, от своя страна да "опаковат" във фонд кредитите на Боби и милиони като него и да ги продадат - обаче не като субпродукт, а като трюфел на пазара на т.нар. инвестиционни продукти.
Гледали ли сте филма на Майкъл Муур «Капитализъм – любовна история?» Ако да – знаете за кой Боб става дума….
Но на Боби не му пука. Той е живял без дом и това, че банката ще му го вземе, не го нерви. Не е така обаче с българина. Гошовците на Мицов, пюрето на родната демокрация, пуснати в тоя пасатор, стават мекички, мекички, страхливи. Юмрук от това пюре не може да се извади.
Даже пенсионерите са по-борбени от Гошовците. Нямат кредити, нито работа, за която да се страхуват. Затова те са и сред най-активната агитка на протестите например - и за други работи.
Няма как. Подсъзнателно - но и съвсем съзнателно - новите роби се страхуват от хаос, ерго от протести, които биха довели естествено до безредие. Безредието би довело до промяна на статуквото за групата, значи - и за техния статут. Това значи - и на семействата им, децата им.
Така енергията отива за пара в свирката. А локомотивът си стои на гарата.
Живот между две вноски по кредити, които отгоре на всичко са и поскъпнали, намалели заради кризата доходи и затормозяващо поскъпване на стоките изцежда всякаква позитивна и конструктивна енергия от хората. Изключително удобно за която и да е власт. Стига да не прекали - защото е важно все пак заемо-изплащача да остава жив.
Разбира се, винаги има и изключения от правилото - някои айрънменовци, вирнали нагоре глави. Даже се и усмихват, че и социален живот водят. Но митингите от началото на демократичните промени никога няма да се повторят. Освен че тогава можеше да отпушиш гърлото си за всички затъкнати майни към държавата, властта и БеКаПе-то, мнозинството имаха някаква собственост, някакви спестявания……
Така че с голяма доза достоверност може да се прогнозира хилава масовост на бунтарските прояви, излюпили се из нета. Защото младежите, които ги правят, още са само парии. До двойното робство те имат време. А другите, които вече не са млади са или изморени или са нови роби...
«На крак, о, парии презрени,на крак, о роби на труда...»
И тъй като темата за новите роби касае процесите на глобализацията, предлагам тук да обсъждаме и такива теми.
Има и верни неща, но едностранчиво представено.
Първоначално написано от petar
