Влизам
Регистрация
Тема: 
Намери всички мнения
ПодписвамНа 27 февруари 1995 г. една новина обиколи земята и взриви финансовата общност. Беърингс Банк - най-старата в света, създадена в далечната 1763 г., бе принудена да обяви фалит. Закопана от един единствен човек на име Ник Лийсън, директор на клона в Сингапур. Кой е този Ник и как успява за по-малко от две години да загуби 850 млн. лири?
Мистър Лийсън е роден в Уотфорд, Англия в семейство на гипсаджия и домакиня. Завършва училище на осемнайсет и кандидатства за работа банка Куутс. Избран сред 300 кандидати, две години се занимава с разнасяне и сортиране на чекове. Дейната му натура не се чувства удобно и се мести в Морган Стенли. Там получава 20 000 лири годишно-приличен доход за банков чиновник. Но горещата кръв на Ник, не му дава мира, готов е да работи за по-малка заплата само и само да е при дилърите, където са истинските големи пари. Открива се място за “бегач”- т.е. чирак, кой-то разнася поръчките на трейдърите. Шефът на отдела в който работи казва “не” и Лийсън напуска.
Следващата спирка е Беърингс, но след девет месеца в Лондонския офис, червеното дилърско сако е все така далеч и Ник разбира, че неговият шанс е в Азия-динамичен и бързоразвиващ се пазар с големи переспективи. Урежда си преместване в Индонезия, където върши добра работа за Беъригнс, успявайки за по-малко от година да оправи забатачени плащания на акции към банката за 90 млн. лири. Това е оценено и през 1992 г, Ник Лийсън пристига в Сингапур, като шеф на дилърите. В началото работата потръгва, обемът на сделките с фючърси и облигации стремително нараства, печалбите се увеличават и всички са доволни.
Политиката на Беърингс е с минимални разходи да се постигат максимални печалби, т.е. недостига качествен персонал. В “лудницата” на борсовия под десетки дилъри сключват сделки, надвиквайки се един през друг, правят знаци и говорят по два телефона едновременно. Стават грешки и от една такава дреболия поставя началото на края на Беърингс. Нова и неопитна дилърка от отдела на Лийсън прави грешка за 20 000 лири. Ник трябва да реши дали да я обяви или да направи нещо друго. Така създава “дяволската” сметка за грешки 88888, която временно решава проблема. Но стават и други грешки, а веднъж завъртяло се колелото връщане назад няма. Ник се впуска в рисковани сделки за да покрива липсите продавайки опции върху фючърсните контракти на Никей 225-японския фондов индекс. В началото приходите от премиии по опциите закърпват положението и Лийсън успява да стопи загуба от 6 млн. лири, но после ситуацията се влошава и в края на 1993 г. загубата е 23 млн. лири. Според счетоводните отчети, които Лийсън умело манипулира всъщност Беърингс е на печалба от 10 млн. Шефовете в Лондон са доволни, премиите се увеличават, Ник е новата звезда на банката. На следващата година затъването е още по-голямо, в стремежа да “избие” загубите дилърът прави нови и нови безумни сделки, чиито истински резултати се крият в сметка 88888. Официално са отчетени рекордни печалби от 23 млн. лири, всъщност Лийсън е вътре с цели150 млн.
Пристигат одитори проверяват документите и заключват всичко е точно. Все още Беърингс е можела да бъде спасена, но липсата на контрол и компетентност в шефовете на банката предрешават нещата. През февруари Ник прави последни отчаяни опити сключвайки големи сделки, но пазара е срещу него, загубите достигат 850 млн. лири и играта свършва. Беърингс е купена за 1 долар от ИНГ Банк, а Лийсън е осъден на 6,5 год. затвор. Там пише книгата “Трейдерът измамник”, коята му носи 5 млн. лири от авторси права. В момента е свободен и си харчи парите както намери за добре.
Източник: forex911.com
пп Съжалявам, че отварям нова, подобна на темата за Сорос. Имах желания да има една тема, но не можах да сменя името на темата за Сорос.
Първоначално написано от hanuman
Там е друга рабта, няма техника, няма фундамент. Важното е кой има повече и съответно държи на повече бой 
,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,,
