Президентските избори изглежда останаха малко встрани. С изключение на Борисов и ГЕРБ, които си лягат и стават с името на Радев, както и масираните платени репортажи по медиите за предизборната обиколка на техните кандидати, другите го карат скромно, вместват се само в определеното им безплатно време и не харчат пари за реклама.
Загледах един г-жа Луна Иванова, изненадах се, че може да чете гладко, беше при Цветанка Ризова и не мръдна ни на йота да каже нещо извън това, което и е написано, явно доста беше репетирала текста. Другата изненада по отношение на нея е, че социолозите и предричат около 1%, което е към 70 000 гласа. С доста по-малко от тези гласове, ако се беше кандидатирала за народен представител като независима си влизаше в парламента.
Днес гледах и Волен, струва ми се, че има някакви здравословни проблеми, много бавно артикулира, което не му е присъщо, въобще не поглеждаше към камерата, а уж опитен врял и кипял политик.
Йоло Денев не можах да го засека - тази мерудийка на всеки протест и вечен кандидат на олимпийски припцип - важно е участието.
Много често засичам една червенокоса госпожа, която може да удави всеки в безмислен порой на думи,
Интригата засега е само дали Радев ще бие на първи тур или ще има балотаж. На балотаж за Герджиков ще се включат и ДПС.
Толкова много кандидати вероятно се включиха, за да се разводни вота, но ще видим.
Кандидатът на Да България тръгна с една прилична подкрепа, но все повече намалява. Лозан Панов няма особено дар слово и едни маниери, които трудно могат да увлекат пповече хора.