Разбирам ти тезата – държавни разходи да стимулират потреблението, а от там да се стимулира икономиката.
Не става така.
Държавни разходи за сметка на бюджетни дефицити и заеми за мен е прахосничество.
Ок съм ако дефицита е в рамките до 3% и се използват за инвестиции в средства на труда.
(Вече уточнихме че допълнителните кеш стимули за заплати на полицаи, надзиратели и чиновници не влиза в графата. Даже според мен колкото повече им наливат пари, толкова по-мързеливи стават.)
Конкретно за България. Аз лично губя не само от това, че държавата печата пари и ги раздава на група хора (държавни чиновници в която група аз не влизам), но по този начин и стимулира инфлация, и увеличава тежестта върху бюджета същевременно.
Аз нямам увеличение на дохода тази година, но 5% инфлация през януари 2021-ва, на годишна база, ще ми е обезценила реалния доход с 5%.
Администрацията има увеличение от 10% до 40% за една година, в следствие на заеми и дефицит, и нараснала парична маса надвишаваща обема на растежа на националното производство. (То всъщност не расте а се смалява).
За администрацията тази политика е разумна и това не е прахосничество.
За мен тази политика е прахосничество (а и за 2,2 милиона които не работят в държавния сектор) защото освен,че ни се обезценява реалния доход (а не номиналния), ще връщаме тези заеми (от 5 милиарда за една година –рекорд в нашата история) поне десетилетие. От тези 5 милиарда 0-ла са вложени в средства за производство.
Т.е. те няма ва доведат до ръст на БВП в следствие на ефекта на мултипликатора. Нито имат шанс да се само-изплатят.
От гледна точка на държавата като цяло – 5 милиарда заеми означават по-ниско бъдещо потребление тъй като ще се отделя допълнителен ресурс от бюджета за обслужване на този дълг. По друг начин казано – сегашното потребление в следствие на заеми отнема от бъдещо такова. Това не е стимулиране, това е прахосничество.
По друг начин - това е стимул за Китайското производство защото не е на база заеми. Това не е стимул за Българската (Американската) икономика защото е потребление за сметка на заеми.
Има краткосрочен минимален ефект, но той е за сметка на бъдещето. Като сметката е по-висока от получения ефект.
По друг начин казано - купуваш си един хляб сега и се наяждаш, но утре ще трябва да платиш 1,2 хляба, за които нямаш средствата да платиш, тъй като си изял парите, а не си ги вложил в машина за производство на хляб.
Ако приемем, че подобна политика не е прахосничество, то тогава защо изобщо си правим труда да работим. Взимаме заеми и стимулираме потреблението. И всичко е Ок.
Разбира се ако правим социална политика не може да се придържаме строго към теорията, но това не е и социална политика, а е прахосничество. Не може да наливаш пари в тази част на обществото която и без това е с най-високи доходи, работата и е сигурна и пожизнена, и да оставиш без средства тези най-засегнати от кризата, с намалени доходи в пъти и дори изгубили работа.
(Ох. Дано не ме караш да пиша още един дълъг пост.)