Пермакултура - този термин не ни отвежда към сфери, които традиционно разчитаме като “културни”, а по-скоро ни отправя към земеделието и природосъобразния начин на живот. В този смисъл съдържащата се частица “култура” следва да разчитаме като “растителна култура”, а целият термин - като Перманентна култура, един вид непрекъснат всеобхватен природен процес.
Пермакултурните практики възникват около 60те години на миналия век, а може би и по-рано. Тяхното идейно и теоретично оформяне се случва десетилетие по-късно, когато е дадено и научното им название “пермакултура” от австралийския учен-естествоизпитател Бил Молисън. Той и неговия екип формулират и обобщават всички основополагащи принципи на тази наука. Съвсем накратко - пермакултурата се съсредоточава върху начин на живот на хората и организиране на обитаваните пространства - къщи и градини, по начин, който копира и съвместява съществуващи в природата модели. Целите са хармонично вписване и съществуване на човека в околната среда, улеснено отглеждане на растения и животни с минимални усилия и високи добиви, удовлетворяване на съпътстващите нужди по начин, който интегрира и осигурява взаимодействие между всички основни компоненти на биосистемата, безотпадност на процесите. Всеки типичен за пермакултурата елемент има най-малко две различни предназначения и нищо не се прави самоцелно.
Пермакултурните принципи не означават непременно оттегляне от градска среда - те могат да бъдат прилагани навсякъде, като се отчитат конкретните дадености и ресурси и най-ефективното взаимодействие между тях.
По света действат много пермакултурни общности. В България интереса към темата се усили в последните десетина години, което доведе и до превеждане и разпространение на най-популярните книги на утвърдени пермакултурни авторитети.
За мен лично “въвеждаща” в темата се яви „Еволюцията на една сламка“ от японеца Масанобу Фукуока, в която този фермерски син и бивш студент по агрономия разказва за своите лични съмнения към методите за интензивна обработка на земята и последвалите негови търсения, които го правят известен и почитан в света като създател на своя философия и начин на растениевъдство, основан на умна не-намеса в дейността на природата. За тези, които имат отношение към растенията и природата, това определено ще е интересно и увлекателно четиво. То има по-скоро характер на роман, а не на ръководство по растениевъдство. Фукуока не се афишира като “пермакултурист” и рядко го причисляват към това течение, но реално неговите методи отговарят на цялостната пермакултурна визия и неговата дейност е в по-ранен период от считания за пионер австриец Сеп Холцер. Тук можете да прочетете книгата на Фукуока:
http://gradinka.zaedno.net/sites/gra...dna_slamka.pdf
Книгата на швейцареца Рьоделбергер, чиято дейност също е в период, предшестващ създаването на пермакултурата и е оформена като роман:
http://gradinka.zaedno.net/sites/gra.../bez_zemya.pdf
А това е линк към “Въведение в пермакултурата” от основоположника Молисън:
https://mega.nz/file/nU4jhQJB#bU9VfG...7MPqwuMrZTF4hU
Има също издадени книги на Зеп Холцер (Sepp Holzer), европейски пермакултурен пионер, който създава своята грамадна ферма на голяма надморска височина в австрийските Алпи преди около 50 години. В този алпийски пояс, където традиционно виреят само вечнозелени иглолистни, той отглежда буквално всякакви плодове и зеленчуци, включително тропически екзотични, като се издържа от продажбата на продукцията си /която включва също риба, прасета и телета/ и посещенията на организирани групи с учебна цел. Вече е широко популярен и за него са създадени филми. Повече за това алпийско чудо тук:
https://yambiz.com/mobilab/index.php...-perma-cult-bg
Откъс от филма Зеп Холцер - Папата на Пермакултурата:
http://bg.allreadable.com/8962POb
В България също има създадени пермакултурни общности и територии, които освен много образователни материали, често предлагат обучителни посещения и практически занимания.