През годинитена преход много от даденостите на предишния икономически строй се разрушиха по подразбиране. Тоест решихме, че са лоши и почти нацяло разрушихме изграденото - изграденото не само като конкретни обекти, а като цялостна прганизация, като системи и подсистеми и като интеграция във функционирането на държавата. (Ползвам първо лице множествено число но държа да заявя, че не съм заемал политически и държавнически длъжности, но пък не съм пропуснал избори и затова поемам отговорността си, че не съм успял да наложа промяната, за която съм мечтал)
Може би не е най-променено и най пострадало, но някакси в Образованието най се чувстват промените, които не са в положителна посока. Не съм ровил за конкретни мерими данни и показатели но във всекидневния живот се чувстват промените, които са в много направления (маркирам само някои от тях) -
1. Изучаван материал
2. Мотивация на учителите
3. Отношение на родителите към учениците и учебния процес
4. Като резултат от 2 и 3 - авторитет на учителската институция
5. Нарояване на висши учебни завединия - почти за всечки ученик
6. Достъпност на обучение в чужбина, което довежда до изтичане на елитните ученици/студенти/специалисти
Считате ли , че едновремешната слава на качествено българско образование е заличена и загубени ли са безвъзвратно традициите?