Кога за първи път чухте израза "кутията на Пандора"? Какъв смисъл се влага в този израз? Кога го използваме?
Кога за първи път чухте израза "кутията на Пандора"? Какъв смисъл се влага в този израз? Кога го използваме?
... написаното не е сигнал, нито препоръка, а само мнение.
Изразът "кутията на Пандора" обикновено се употребява във връзка с извършването на нещо, което по принцип не трябва да бъде извършено поради многото и най-разнообразни негативни последствия, произтичащи от извършването. Асоциацията на този вид тълкуване на израза включва поверие за древна гръцка богиня на име Пандора и кутия, която тя не трябва да отваря, понеже оня мискинин Зевс я е напълнил с всякакви гадости. Въпреки това Пандора отваря кутията.
Всъщност се оказва, че точно такъв гръцки мит не съществувал, а съществувал подобен, в който Пандора не била поименно спомената, но за сметка на това кутията (която всъщност не била точно кутия, а делва) съдържала предимно хубави неща. При отварянето ѝ обаче (женското любопитство и този път надделява над логиката и предпазливостта) те се изпарили към небето, като на земята останали само едно-две от тях. В този контекст употребата на израза "кутията на Пандора" в горепосоченият контекст става аналогична по смисъл на споменаването на котката от филма "Котка върху горещ ламаринен покрив".
Най-тъмно е преди да изгрее слънцето.
"Кутията на Пандора" е една от стоте класически приказки поместени в тази книга.
Води се гръцки мит. Ще го преразкажа накратко.
Много отдавна на земята царяло щастие, мир и любов, дори боговете слизали на земята и разговаряли с хората. Епиметей и съпругата му Пандора (нормални земни жители) се грижели за цветята в градината си, когато видели към тях да се приближава бог Меркурий. Той носел тежък сандък здраво превързан със златни шнурове. Бил много уморен и ги помоли да остави сандъка в тяхната къща за ден, че имал и други задачи. Заръчал им за нищо на света никой, никога да не го отваря. Разбрали се и се сбогували. Малко след това започнали да се чуват гласове, които викали Епиметей и Пандора с имената им. Молели ги да ги освободят. Епиметей си помислил, че това са техните приятели и излязъл да ги посрещне. Пандора разбрала, че гласовете идват от сандъка и въпреки заръката на Меркурий го отворила. От него излетели всички земни злини. Започнали да жилят Пандора. Тя едвам затворила сандъка. Епиметей се притекъл на помощ. Нажилили и него и се пръснали по света. Тогава за първи път двамата съпрузи си повишили глас и се скарали. От сандъкът отново се чул глас. Нежен глас, който предлагал да помогне. Пандора решила, че по-лошо от това не може да стане и отворила сандъка за втори път. От него излязла Надеждата. Тя излекувала раните им и се отправила по широкия свят да преследва бедите. От тогава тя е завинаги сред нас.
Дори и да отворите кутията на Пандора, не губете надежда, че ще поправите грешката си.
... написаното не е сигнал, нито препоръка, а само мнение.