Трябва ли да водим отчетност на личните си финанси?

[minkov]

Всеки работи, изкарва някакви пари, харчи ги.
Трябва ли да се води отчетност на личните и семейни финанси и доколко е оправдано такова усилие?

[kypa]

Според мен воденето на отчет на личните финанси е като цяло полезна дейност, но особена полза от него има при сравнително непостоянни доходи, каквито (дай Боже) получаваме от трейдинга. При фиксирана заплата и сравнително стабилен живот - работа, семейство, планирани отпуски, планирани големи разходи - общо взето знаем и без тефтер колко пари харчим и колко изкарваме. Големи колебания в доходите обаче се отразяват и като големи колебания в разходите, дори и да поддържаме някакви спестявания. В такъв случай е добре да си водим отчет и да го препрочитаме от време на време - кога с какви доходи как сме преживели, кога при какви условия сме успели да спестим някой лев, кога сме си купили нещо по-голямо или сме преживели нещо по-запомнящо се и т.н.

Самият аз не си водя такива отчети - не защото не виждам смисъла от тях, а защото ме мързи и/или забравям. Голяма част от касовите бележки обаче си ги събирам в едно кашонче и един-два пъти в годината размишлявам над тях и пдф/онлайн извлечения.

[minkov]

Да се води отчетност на личните финанси е полезно, без да се изпада в крайности.
Не е необходимо да се води отчетност чак за всеки хляб и всяко кисело мляко, което купуваме, но е добре да имаме отчетност поне за структурата на разходите си. Това ще ни позволи да вземаме решения за оптимизиране на тези разходи, а и за някои инвестиционни решения, които да водят до оптимизация на разходите в бъдеще
Отделно от това е добре да имаме отчетност и за приходите, за да сме наясно какво имаме да харчим и има ли съпоставимост между приходите и разходите, т.е. дали ще ни стигат парите и ако няма да стигат да предприемем опредлени действия - това ако работим с ограничен бюджет.
Другия вариант - ако разполагаме с твърде много пари (дай беже на повече от нас да с еслучи) е възможно да изпаднем в безсмислени разходи (особено ако често оставяме жената сама в МОЛ-а), което да доведе до това, че след време вече няма да разполагаме с толкова много пари.

[Novak]

Добре е човек да си следи разходите, както е казал Минков не до стотинката, но общата картина еважно да не се изпуска от поглед. С нарастването на приходите винаги нарастват и разходите. За оптимизация в личния и семейния живот зависи от от едни такива емоционални и субективни фактори.
Ето хипотетична ситуация за оптимизиране на Минков не му харесва ходенето в мола и харченето пари там и решава да ги оптимизира, т.е да врътне кранчето, вследствие на което жена му решава, че и неговите разходи имат нужда от оптимизация и ги оптимизира като примерно му продава въдиците и отрязва ходенето на риба.
Получава се напрежение, стрес, които се отразяват на емоционалното и психолочиско състояние на двойката, оттам рефлектира върху работата, трейдинга и всички тези занятие водещи до печеленето на пари.
Както е казал един уважаван наш юрист, мъжът може да налага закона, но жената е конституцията и налага вето.

[Fafa]

Аз не си водя никаква отчетност. И не си разпределям пари за месеца които ще похарча, тъй като по груба сметка знам колко са ми разходите ежемесечно и като се приспаднат сметките за консумативи на другото изпускам края... единственото което правя , за да не харча много: Взимам в себе си толкова пари колкото преценя че трябва да изхарча...и всичко го заминава... колкото взема -толкова харча... Като свършат се прибирам.
И все си мисля че наистина трябва да се води някаква отчетност но не знам защо не го правя...
Ако се наложи да теглиш чертата на края на месеца започва да те боли главата колко пари са заминали ей така...
Един живот живеем... ако не ги дадем за едно... то ги даваме за друго.

[alba]

Да, трябва да се води такава отчетност на личните или семейните финансии. Това е много важно според мене. Особено в тези напрегнати и динамични времена, когато има много строги правила и всяка малка грешка се наказва. Например ако в едно семейство не си водят финансови отчети, то няма да си планират добре парите и в края на месеца може да се окажат без средства. Много неприятно би било ако не си платят сметката за електричеството и им го спрат. Но това може да се отнася за всяка битова сметка. Трябва да има стриктен бюджет и план как да се харчат всички постъпления. Важно е да има приоритети, за които е важно винаги да има пари и по-маловажни пера за странични разходи. Добра идея е да има фонд за резерви, защото виждаме какви кризи се получават. В едно семейство винаги може да се случи да не влезнат пари за по-дълъг период и то трябва да има заделени средства за такива моменти. Ние точно така се наложи да се справяме в края на месец март покрай извънредното положение. Ако нямахме добре изграден семеен бюджет със заделени бели пари щеше да ни се наложи да търсим заеми, което винаги е неприятна опция.

[GeorgiRR]

Воденето на отчетност е дейност, много полезна и допринасяща за финансова стабилност на индивидо. Евреина казва, "всеки ден заделяй 10% от припечеленото и некога можеш да станеш богат". Има много истина в тая фраза. Това в рамките на година си прави заплата и кусур заделени на страна. А ако чивяк си ги инвестира разумно, могат да му носят и дивидент, да работят за него. Като водим отчетност, ние планираме и бъдещи разходи. Например, на какъв ресурс да разчитаме за лятната почивка. И като управляваме разумно финикииските знаци по джобовете си, можем да си осигурим комфорт в по престижен комплекс некъде по гречко или тюркиш. Или да планираме ремонт на жилището, смяна на автомобила с по съвременно возило, и изобщо посрещане на секакви непредвидени разходи по свободно. А не да опираме до "бързи кредити" от незнайно къде, с мътен изход от ситуацията.

[hanuman]

Според мен отчетност трябва да се води , поне обща, колко отиват за храна колко за сметки колко за забавление,така поне човек си дава донякъде сметка,къде му отиват парите. Да всеки би могъл да каже, че знае къде колко харчи,но истината е, че финансовата култура на болшинството от хората е много ниска. И ако стане въпрос за инвестиции или спестяване, веднага се изказват съвсем сигурни,,че е невъзможно да спестяват или още повече, пък и да инвестират защото при тия ниски заплати и високи сметки просто няма начин. И за някои наистина е така, но за голяма част от хората е просто илюзия, че не биха могли да спестяват и инвестират..Ако си направят отчет за месеца , ден по ден, после за следващия месец и го разгледат обстойно, много е възможно да открият начин без да си причиняват големи терзания да спестяват по някой лев на ден , може да обединят кредити,да оптимизират пътуването до работа, някои дребни удоволствия да намалят, въобще има начини, но да стигнат до тях трябва да са наясно с разходите ,и с приходите, а това става с отчет.

[КинО]

На мен периодично от Фейсбук ми се препоръчват видеа на някви екзотични хорица, които си правят къщи тип землянки или къщи от бамбук и въобще хорица, които не им дреме за АйхОн 17 и Самсунг 69. И тези хора правят тези къщи или басейн или други неща и са щастливи
Та си мисля като ги гледам, с какво ние сме по-различни та да имаме нужда от толко много други неща - а даже не се и усмихваме, като се движим по улиците или в метрото.
След това експозе - по темата - мисля, че въпроса идва от стремежа да имаме повече ВЕЩИ и повече средства, които да можем да обменяме за ВЕЩИ. Защото средствата трябва да се разменят най-вече за първичните неща,
които българина нарича "хапка, пийка ... тези три неща" и естествено образование и развитие - собствено, на децата и хората около нас. Ако формализирането на отчетността ще е средство за постигане на нещата от по-горе - да го правим, ама ако е самоцел не мисля, че е необходимо. Та аз, честно казано не го правя - плащам сметките с навлажнените кинти .... и докато стигнат ))

[kypa]

Според мен отчетност на лични (както наши, така и на други личности ако успеем да докопаме) финанси трябва да се води не толкова заради самите финанси, а заради възможността чрез тях един ден да преразглеждаме действията и навиците си. Цифрите особено когато се понатрупат създават един контекст, поставени в който нещата изглеждат по много по-ясен и разбираем начин. Напълно възможно е нещо, което ни се струва евтино и купуваме често (примерно алкохол, цигари, зеленчуци от квартален магазин вместо от пазаря и др.) поставено в цифров контекст изобщо да не изглежда евтино и да пожелаем и дори да успеем да прекратим незабавно закупуването му. Също така нещо изключително хубаво и полезно, за което много сме се колебали преди да закупим моментално доказва полезността и стойността си.

Във връзка с хората изграждащи банбукови землянки - щастието според мен се постига посредством създаване на разни работи, а не закупуването им готови. А самите работи не са чак толкова важни.